Дашиъл Хамет - „Златната подкова“

Желязната кука спря стрелбата и се опита да каже нещо. От мършавото му гърло стърчеше дръжката на ножа. Острието не пропускаше думите към устата му. Той пусна единия пистолет на земята и понечи да го измъкне. Ръката му увисна насред пътя към дръжката. Той се смъкна бавно — първо на колене, после на колене и лакти, прекатури се на една страна и повече не мръдна.

Скочих да хвана англичанина. Стъпих върху револвера, изпуснат от Желязната кука, и се подхлъзнах. Сграбчих с една ръка палтото на Ед, но той се отскубна и извади срещу мен два патлака.

Студените му очи ме гледаха напрегнато. Беше стиснал устни толкова силно, че не се виждаха. Заотстъпва бавно към вратата още докато лежах на пода.

Дума не обели. На прага се поколеба. После отвори вратата с лакът и изчезна.

Прибрах пищова, който ме спъна, изтичах до Желязната кука, издърпах другия от безжизнената му ръка и изскочих на улицата. Двуместният кабриолет цепеше пустинята, оставяйки след себе си голям облак прах. На десетина метра встрани забелязах прашна черна таратайка. С нея вероятно Желязната кука бе дошъл от Мексикали.

Скочих вътре, завъртях ключа и я насочих право към облаците прах пред мен.

Двигателят се оказа изненадващо добър за окаяния вид, който имаше купето. Явно беше специална кола за бягане през граница. Не й давах много зор, нямаше смисъл. За около половин час прашният облак запази преднина, но после започнах да го настигам.

Карахме направо през пущинака, далеч от всякакъв път. Щом натиснех малко повече педала на газта, колата започваше да се тресе и можех да си счупя врата.

Изведнъж забелязах пред мен огромен камък и минах на една боя от него. Мислех, че ще се разбия, и инстинктивно затворих очи. Когато ги отворих отново, видях, че кабриолетът вече не вдига пушилка. Беше спрял.

Наближих го — в него нямаше никой. Хич не мислех да спирам и натиснах газта до дупка.

Иззад автомобила изтрещяха три изстрела, явно по мен. За да ме уцели някой в този момент, трябваше да е много добър стрелец. Подскачах на седалката като топче живак в ръката на болен от паркинсон.

Той стреля още веднъж, после хукна към едно тясно дере, или по-скоро цепнатина в сухата земя, широка не повече от три метра. На ръба й се извърна и пак гръмна по мен. След това скочи долу и изчезна от погледа ми.

Завъртях волана и ударих спирачки. Подкарах черната кола бавно към мястото, където го видях за последен път. Ръбът на дерето започна да се рони под предните гуми. Отпуснах спирачката. Изскочих навън.

Колата заби нос в цепнатината.

Изпълзях по корем до ръба с пистолетите на Желязната кука в ръце и надникнах вътре. Англичанинът се измъкваше на четири крака изпод автомобила, чийто двигател още пърпореше. Юмрукът му стискаше патлак — беше моят.

— Хвърли го и се изправи, Ед! — извиках му.

С ловкостта на змия той се извъртя да седне на дъното на рова и понечи да вдигне дулото към мен. Още с втория изстрел пронизах ръката му.

Когато се свлякох при него, стискаше дясната си ръка със здравата. Прибрах падналия на земята пистолет и обискирах англичанина, да не е скрил още някое оръжие. После усуках една носна кърпа като турникет и стегнах ръката му над раната.

— Я да се качим горе и да си побъбрим — рекох и му помогнах да се изкачи по стръмнината.

Седнахме в кабриолета.

— Добре, давай — подкани ме той. — Приказвай си колкото искаш, но не се надявай да изкопчиш нещо от мен. Нищо не можеш да ми лепнеш. Кюпи пред очите ти пречука Желязната кука, за да не я издаде.

— Сега това ли ти е номерът? — подхвърлих. — Момичето от ревност е наело Желязната кука да убие жена ти, щом научило, че се каниш да го зарежеш и да се върнеш към предишния живот?

— Как позна?!

— Не е зле, Ед, но има една подробност, която издънва всичко. Ти не си Ашкрафт!

Той подскочи и избухна в нервен смях.

— Сега вече се престара — каза той подигравателно. — Как ще преметна жената на друг мъж? Да не мислиш, че нейният адвокат Ричмънд не ме е карал да докажа кой съм?

— Да, Ед, ама аз май съм по-хитър от тях двамата и ще ти кажа защо. Да предположим, че имаш у себе си много вещи на Ашкрафт — документи, писма, все неща с неговия почерк. Стига малко да можеш да пишеш, за да го докараш така, че да заблудиш жена му. Колкото до адвоката, представянето пред него е било само формалност. На него и през ум не му е минавало, че не си Ашкрафт. Отначало си искал да размекнеш госпожа Ашкрафт да ти даде пари уж за лечение. Но когато е зарязала Англия и е дошла тук, ти си решил да й прибереш всичко. Знаел си, че е сирак и няма роднини, които да претендират за наследството й. Знаел си също, че в Америка се броят на пръсти хората, които могат да те уличат, че не си Ашкрафт.