Дашиъл Хамет - Малтийският сокол

Жената се размърда в прегръдките му и отново повдигна лице. Сините й очи бяха мокри, кръгли, уморени. Устата й бе влажна.

— Ох, Сам! — изстена тя. — Ти ли то уби?

Спейд се облети. Костеливата му долна челюст увисна. Отпусна ръце и се отдръпна от нея. Погледна я сърдито и се прокашля.

Ръцете й останаха вдигнати, както го бе прегръщала. Болка бе замъглила очите й, попритворени под сключените вежди, Меките влажни устни трепереха.

Спейд се изсмя с едно-едивствено дрезгаво „ха!“ и отиде до прозореца с бежовите пердета. Остана там с гръб към нея, загледан в двора, докато тя не тръгна към него. Тогава бързо се извърна и отиде при бюрото си. Седна, облакъти се, подпря брадичка на юмруците си и впери поглед в жената. Жълтеникавите му ©чи проблясваха между присвитите клепачи.

— Кой — попита хладно — ти внуши тази мъдра мисъл?

— Ами аз си помислих… — Тя вдигна ръка към устата си и очите й се изпълниха отново със сълзи. Приближи се до бюрото му с грациозна сигурна походка. Краката й бяха обути в изумително малки черни обувки на невероятно висок ток. — Бъди мил е мен, Сам — смиреното замоли.

Спейд се изсмя, очите му все така мятаха мълнии.

— Ти уби съпруга ми, Сам, бъди мила с мен — изимитира я той, плесна с ръце и додаде: — Боже господи!

Тя ревна на глас, притиснала бяла кърпичка към лицето си.

Той стана и отиде зад нея. Прегърна я през рамо. Целуна шията й между косата и яката на палтото.

— Хайде, Айва, недей.

Лицето му беше безизразно. Когато тя спря да плаче, долепи устни до ухото й и рече:

— Не биваше да идваш днес, мила. Много неблагоразумно от твоя страна. Не можеш да останеш тук, Трябва да си вървиш.

Айва се извърна към него.

— Довечера ще дойдеш ли?

— Не бива — поклати той леко глава.

— Тогава скоро?

— Да.

— Колко скоро?

— Веднага щом мога.

Целуна я по устата, побутна я към вратата, отвори, рече „Довиждане, Айва“, поклони й се любезно и се върна при бюрото. Измъкна от джоба на жилетката си тютюна и хартийките, но не си сви цигара. Седеше и гледаше замислено бюрото на мъртвия си партньор.

Ефи Перин отвори вратата и влезе. Кафявите й очи гледаха тревожно. Гласът й бе небрежен.

— Е? — попита тя.

Спейд не отговори. Замисленият му поглед не се отмести от празното бюро. Момичето се намръщи, заобиколи, отиде до него и повтори с по-висок глас:

— Е? Как се разбрахте с вдовицата?

— Тя мисли, че аз съм убил Майлс — отвърна той само с устни.

— За да се ожениш за нея ли?

Спейд не даде отговор на този въпрос. Ефи свали шапката от главата му и я постави върху бюрото. Сетне се наведе напред и измъкна от неподвижните му пръсти тютюна и цигарените книжки.

— Полицията мисли, че аз съм застрелял Тързби — обади се той.

— Кой? — попита Ефи, докато вадеше една книжка от пакетчето и сипваше вътре тютюн.

— А според теб кого съм застрелял? — Тя не обърна внимание на въпроса му. Спейд добави: — Тързби е онзи, когото Майлс трябваше да проследи.

Тънките й пръсти бяха свили цигарата. Облиза краищата, поприглади я, засука я от двете страни и я пъхна между устните му. Той каза „Благодаря, душко“, обгърна с ръка тънкото й кръстче, уморено облегна буза на бедрото й и притвори очи.

— Ще се ожениш ли за Айва? — попита Ефи, загледана в светлокестенявата му коса.

— Не ставай глупава — промърмори той. Незапалената цигара заподскача надолу-нагоре в такт с устните му.

— Тя не го намира за глупаво. Пък и има основания — ти доста активно се забавляваш с нея.

Спейд въздъхна.

— Ох, по-добре изобщо да не бях я срещал.

— Вярвам, че сега си искрен. — В гласа на момичето се промъкна женска злоба. — Само че навремето не мислеше така.

— Никога не знам как да постъпя или какво да кажа на една жена, освен по този единствен начин — изръмжа Спейд. — Пък и не обичах Майлс.

— Стига си лъгал, Сам. Знаеш, че за мен тя е мръсница, но и аз бих станала същата, ако това ми гарантира тяло като нейното.

Спейд нетърпеливо потърка лице в бедрото й, но нищо не каза. Ефи прехапа устна, смръщи чело, приведе се, за да вижда по-добре лицето му, и рече:

— Допускаш ли, че го е убила?

Спейд подскочи и се изправи, свали ръка от кръста на момичето и се усмихна. Усмивката му показваше само колко му е забавна тази мисъл. Извади запалка, щракна, доближи пламъка до цигарата.

— Ти си кукла — рече нежно, като изпусна облак дим. — Хубава празноглава кукла.

Тя се усмихна накриво.

— Така ли мислиш? Ами ако ти кажа, че твоята Айва тъкмо се беше прибрала, когато пристигнах у тях в три часа сутринта, за да й съобщя какво се е случило?