Дашиъл Хамет - Малтийският сокол

Тя се надигна от канапето, застана твърдо отпреде му, макар коленете й да потреперваха, и вдигна побеляло, изплашено до смърт лице. Не можеше да контролира трепкащите мускули на устата и брадичката си.

— Бяхте търпелив. Опитахте се да ми помогнете. Явно всичко е безнадеждно и безполезно. — Протегна дясната си ръка. — Много ви благодаря. Сама… сама ще се оправям.

Спейд отново изръмжа гърлено и се отпусна на канапето.

— С колко пари разполагате?

Въпросът я стресна. Прехапа долната си устна и отговори неохотно:

— Останаха ми около петстотин долара.

— Дайте ги.

Тя се поколеба, продължи да го гледа смутено. Спейд помръдна сърдито уста, вежди, ръце и рамене. Момичето отиде в спалнята и почти веднага се върна с пачка банкноти в ръка.

Той ги пое, преброи ги и рече:

— Тук са само четиристотин.

— Оставих си малко, нали трябва да живея с нещо — обясни тя покорно, вдигнала ръка към гърдите си.

— Още не можете ли да намерите?

— Не.

— Все имате нещо, срещу което да получите пари — настоя Спейд.

— Имам няколко пръстена и малко бижута.

— Ще трябва да ги заложите — протегна той ръка. — Най-добрата заложна къща е „Ремидиъл“ — на ъгъла на Мишън и Пета улица.

Тя го загледа умолително. Жълто-сивите му очи бяха твърди, непоколебими. Момичето бавно бръкна в деколтето си, измъкна тънко руло банкноти и ги пъхна в протегнатата му ръка. Той ги разглади и ги преброи — четири двайсетачки, четири десетачки и една петачка. Върна й двайсет и пет долара. Останалите прибра в джоба си. Стана и каза:

— Сега излизам, ще се опитам да направя нещо за вас. Ще се върна когато мога и ще гледам да донеса възможно най-благоприятни новини. Ще звънна четири пъти — дълго, късо, дълго и пак късо, за да знаете, че съм аз. Няма нужда да ме изпращате, сам ще се оправя.

Остави я застанала насред стаята, загледана подире му със замаяни сини очи.

Спейд влезе в приемна с табела на вратата: „Уайз, Мериган & Уайз“. Рижото момиче пред телефонния номератор го поздрави:

— О, мистър Спейд, здравейте.

— Здрасти, мила. Тук ли е Сид?

Той застана до нея и сложи ръка на закръгленото й рамо, докато тя пъхаше щифта и казваше в слушалката:

— Дошъл е мистър Спейд, мистър Уайз. — Вдигна поглед към посетителя: — Влезте направо.

Той стисна рамото на момичето в знак на благодарност, прекоси приемната и се озова в мрачен коридор. Запъти се към остъклената с матово стъкло врата в дъното на коридора. Отвори я и влезе в малка канцелария, където зад огромно бюро с камари от хартия седеше дребно мургаво човече с уморено продълговато лице и рядка тъмна коса, изпъстрена с пърхут. Човечето размаха полуизпушена пура и рече:

— Придърпай си стол. Значи Майлс си намери снощи майстора?

Нито умореното му лице, нито възпискливият му глас издадоха някакво чувство.

— Ъхъ, тъкмо за това идвам — намръщи се Спейд и се изкашля. — Май ще се наложи да пратя следователя по дяволите, Сид. Има ли начин да се прикрия зад светостта на тайните на клиента, да не издам неговата личност и лака нататък — като свещениците и адвокатите?

Сид Уайз сви рамене. Ъглите на устата му се отпуснаха.

— Че защо пък не? Следствието не е съдебен процес. Във всеки случай може да опиташ. С къде по-сложни положения си се справял преди.

— Знам, но Дънди взе да става неприятен и май че този път няма да е толкоз лесно. Хайде, Сид, слагай си шапката и да вървим при когото трябва. Искам да съм напълно сигурен.

Уайз погледна натрупаните върху бюрото книжа и изстена, обаче стана и се запъти към дрешника до прозореца.

— Кучи син си ти, Сами — оплака се, докато сваляше шапката си от закачалката.

Спейд се прибра в кантората си в пет и десет. Ефи Перин четеше „Таим“. Той седна върху бюрото и попита:

— Нещо ново?

— Нищо. Имаш вид, сякаш си спечелил от лотарията.

Спейд се ухили самодоволно.

— Май ще имаме някакво бъдеще. Винаги съм си мислил, че ако Майлс хвърли топа, шансовете ни да прокопсаме ще са къде-къде по-добри. Ще се погрижиш ли да изпратиш цветя от мое име?

— Вече изпратих.

— Ти си безценно ангелче. Как си днес с женската интуиция?

— Защо?

— Какво мислиш за Уъндърли?

— Сто процента съм „за“ — отговори Ефи, без да се поколебае.

— Твърде много имена има — замислено изрече Спейд. — Уъндърли, Льоблан, а сега твърди, че истинското било О’Шонеси.

— Ако ще да има всички имена от телефонния указател. Момичето е свястно и ти много добре знаеш това.