Линда Хауърд - Диамантеният залив

— Нищо подобно не си намеквал — отговори тя с рязък тон. — Ти просто дойде и ми го заяви. — Чувстваше се обидена и наранена и не беше склонна да му прости. След онова, което беше изрекъл, очевидно беше доста нагъл, за да стои тук сега и да я наблюдава с този нахален поглед. Изведнъж Кел я хвана през кръста с дясната си ръка и я извади от ваната. Рейчъл се задъха и се хвана за него, за да не падне. — Внимавай! Рамото ти…

Той я остави на постелката за баня. Лицето му бе сурово и непроницаемо, докато я наблюдаваше и все още я държеше през кръста с ръка.

— Не искам да излизаш с него — най-после рече той грубо. — По дяволите, Рейчъл. Не искам да поемаш никакви рискове заради мен.

Хавлията се изхлузваше и тя хвана краищата й, за да я завърже здраво.

— Защо не ми се доверяваш като на възрастен човек, който поема отговорност за собствените си действия? — извика Рейчъл. — Каза ми, че Тод Елис е предател и аз ти вярвам. Не смяташ ли, че нося моралната отговорност да направя всичко възможно да го спра и да ги помогна? Според мен, ситуацията е достатъчно критична, за да гарантира рискове. Решението е мое, а не твое.

— Ти не трябваше да се забъркваш.

— Защо? Каза, че ще ти трябва помощ. Нали сам си изпращал други хора в опасни ситуации?

— Те са обучени агенти — рязко отвърна Кел. — И по дяволите, нощно време не лежа до тях и не изгарям от желание да правя любов с тях.

Тя млъкна с широко отворени очи, които го изучаваха. Изражението му не подсказваше нищо, освен ярост и лека изненада, сякаш нямаше намерение да изрече тези думи. С ръка на кръста й той изви тялото й в дъга, въпреки че Рейчъл мушна своята ръка между телата им, за да хване хавлията. Само пръстите на краката й докосваха постелката. Бедрата й се намираха между леко разтворените му нозе. В бедрата си тя усещаше нарастваща твърдина.

Нищо не си казаха. И двамата осъзнаваха какво се случва. Гърдите им се надигаха и спадаха начесто. Рейчъл почувства слабост в коленете си, когато усети бързо надигащата се сила и дързост у него.

— Ще го убия, преди да те е докоснал — измърмори Кел ядно.

Тя потрепери при тази мисъл.

— Аз не бих му позволила също. Никога.

Рейчъл вдигна поглед към него и потрепери отново, сякаш някой я удари между очите. Тод Елис я накара да осъзнае по нов начин колко опасен бе всъщност Кел. Трите седмици с него не бяха безопасни. Нямаше да бъде в безопасност и утре, нито дори довечера. За хора като Кел Сейбин не съществуваше утре, имаше само днес. Бруталната истина беше, че той можеше да бъде убит и че трагедията и ужасът можеха да дойдат без предупреждение. Веднъж вече беше научила този урок, как можеше да бъде толкова глупава и да го забрави? Искаше й се нещата да са идеални, искаше Кел да чувства същото, което чувстваше и тя, но животът никога не беше идеален. Трябваше да се приема такъв, какъвто беше, в противен случай просто минаваше като един дъх. Това, което можеше да има с Кел, се случваше именно сега, във вечното настояще, тъй като миналото е винаги минало, а бъдещето никога не идва.

С ръце той опипваше плътта й, пръстите му я докосваха така, сякаш едва се удържаше да не направи нещо повече. Лицето му бе каменно сурово, докато я гледаше, а гласът му бе леден.

— В кухнята те оставих. Господи, мисля, че няма да го направя отново. Не и сега.

От гърдите й се изтръгна дихание, щом видя черните му среднощни очи, които изгаряха от свирепо желание. Кожата по издадените му скули бе опъната, а брадичката и устните му застинали. Сърцето й подскочи, когато осъзна, че Кел мисли точно това, което изрече, и във вените й се разля вълнение и страх. Той не можеше да се овладее сега. В очите му гореше примитивната сила на възбудата.

Ръцете й трепереха върху гърдите му. Цялото й тяло се разтресе в отговор на неистовото мъжко желание, изписано на лицето му, изражение на хищник, надушил женска. Топлината нарастваше в тялото й и я разтапяше. Ръката му на гърба й дръпна хавлията, тя се свлече от гърдите й и падна на пода, като образува малка влажна купчинка. Рейчъл стоеше гола в прегръдките му, трепереше и се задъхваше.

Кел я погледна и от гърдите му се изтръгна нисък стон. Бедрата й се навлажниха. Гърлото й бе пресъхнало, а сърцето й лудо биеше. Той бавно вдигна ръка и докосна гърдите й, за да открие по нов начин топлата й кадифена плът. После ръката му се плъзна бавно надолу по стегнатия й корем, докато най-накрая пръстите му се мушнаха в тъмния триъгълник на женствеността й. Тя стоеше там, тялото й се тресеше неистово и същевременно беше неспособна да помръдне, беше като парализирана от горещото удоволствие от докосването му. Тялото й диво се разтресе и Рейчъл простена от допира му.