Хари Харисън - Свят на смъртта III

Джейсън легна по корем, опря здраво мишниците си върху един камък и протегна длан. Кърк освободи едната си ръка и двамата се уловиха за китките като акробати. Джейсън не се и опита да го издърпа — едва ли щеше да му се удаде да повдигне тялото на Кърк. — а вместо това разпери крайници и се вкопчи за камъка колкото се може по-здраво. Кърк се изтегли нагоре, преметна ръка през ръба на скалата и прехвърли тялото си.

— Много добре — зарадва се той, като погледна надолу към праговете. — Нямат никакъв шанс. Взел съм допълнително микрогранати, можем да ги използваме. Да започваме ли?

— Ах, ти ми разрешаваш да хвърля първата бомба за сезона?! Колко мило!

Грохотът от взривовете се превърна в една безкрайна канонада и войските на Темукин с победоносен рев се заизкачваха по скалния склон. Изходът от битката бе ясен — щяха скоро да я спечелят, а след нея и самата война.

Джейсън приседна и взе да наблюдава с какво удоволствие Кърк бомбардира туземците отдолу.

Тази част от плана бе изпълнена. Ако и следващият етап се развиеше толкова добре, пирийците щяха да се сдобият с рудници и със собствена планета. Щяха да спечелят последната си битка.

Джейсън искрено се надяваше на това. Беше започнал твърде много да се уморява.

Джейсън динАлт дръпна юздите, спря моропа си на върха на ширналия се пред погледа му склон и потърси пътека надолу из повалените канари. Влажният и студен вятър, който нахлуваше като във фуния през този единствен отвор във високите скали, го блъсна право в лицето. Далеч под него се простираше океанът — стоманеносив, осеян с пенливите гребени на вълните. Небето беше тъмно, от край до край покрито с облаци. В далечината се носеше силен тътен.

Виждаше се една едва забележима пътека, която се виеше надолу по каменистия склон. Джейсън пришпори животното си по нея. Чак тогава откри, че тя е добре утъпкана и отколешна. Навярно номадите редовно идваха насам, може би за сол. Въздушният оглед, извършен от борда на кораба, показваше, че това е единственото място, където дългата хиляди километри скалиста верига се прекъсваше. На брега пред него бяха струпани шатри от жълто платно. В залива се полюшваше на котва тантурест двумачтов кораб с прибрани платна и опушен комин на кърмата. Приближаването на Джейсън не остана незабелязано. От скупчените около лодките хора се отдели един висок човек и се запъти към него през пясъка. Джейсън спря моропа и слезе на земята, за да поздрави мъжа.

— Страхотно си се променил, Рес — каза той и му стисна ръката.

— Не по-малко от тебе — усмихна се пириецът и прокара пръсти по лилавите дантели на гърдите си. Високите му велурени ботуши стигаха чак до бедрата, а лъскавият му шлем завършваше с позлатен връх. Имаше много внушителен вид. Той добави:

— Така се облича изисканият господин търговец от Ам.

— От това, което чувам, доста ти е провървяло в низините.

— Никога не съм се забавлявал повече. Ам е предимно земеделско общество, което се мъчи с всички сили да навлезе във века на примитивната техника. Класите са изцяло обособени, на върха са търговците и военните, както и малобройното свещеническо съсловие, което да усмирява селяните. Аз разполагах с достатъчно капитали, за да стана част от търговската класа, и се възползвах от това по най-изгодния начин. Дейността ми се развива толкова добре, че вече се самофинансира. Имам склад в Камар, най-близкото пристанище до планините, и само чаках знак да потегля на север. Какво би казал за чаша вино?

— И нещо за хапване. За мен извади от най-доброто, което имаш.

Двамата вече бяха стигнали до навеса, под който беше опъната маса, отрупана с бутилки и парчета пушено месо. Рес вдигна една зелена бутилка с удължено гърло и я подаде на Джейсън.

— Опитай това. Шестгодишна реколта, много е хубаво. Ще ти дам нож да разчупиш печата.

— Не си прави труда — спря го Джейсън и строши гърлото на бутилката в ръба на масата. Отпи жадно от искрящото златисто вино и си избърса с ръкав устата. — Нали помниш, че съм варварин? Така и стражите ти ще се убедят колко съм груб. — И той кимна по посока на застаналите наоколо войници, които се намръщиха и се хванаха за оръжието.