Майкъл Харт - 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

Бележитият китайски философ Конфуций е първият човек, разработил учение, в което са синтезирани основните разбирания на китайския народ. Неговата философия, която се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа и да дават личен нравствен пример, се задържа в китайския живот и култура много повече от две хилядолетия и въздейства чувствително върху значителна част от населението на света.

Конфуций е роден около 551 г. пр. Хр. в малкото княжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг 3 3 Тук и навсякъде в тази книга използваме авторовите транскрипции на китайските имена, въпреки че на английски има нови, осъвременени. — Б. пр. . Баща му умира, когато Конфуций е още малък, и бъдещият философ и майка му живеят в бедност.

Като младеж Конфуций заема дребен сановнически пост, но след няколко години се отказва от него. Следващите шестнайсет години проповядва своята философия и успява да привлече значителен брой последователи. Около петдесетгодишен, той получава висок пост в управлението на Лу; но след четири години негови врагове в двора успяват не само да го лишат от поста му, но и да предизвикат изгонването му от княжеството. През следващите тринайсет години той е пътуващ учител и проповедник, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните пет години от живота си. Умира в 479 г. пр. Хр.

Конфуций често е смятан за основател на религия, но това определение е неточно. Той почти никога не се е позовавал на някакво божество, отказвал е да се произнася за задгробния живот и е отричал всякакъв род метафизични догадки. По същество той е светски философ, проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.

Според Конфуций двете най-важни добродетели са йен и ли и те определят поведението на издигнатия човек. Понякога превеждат йен като „обич“, „любов“, но това понятие може да бъде определено по-точно като „добросърдечна грижа към ближния“. Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност.

Преклонението пред дедите, основната китайска религия още преди Конфуций, е подсилена от конфуцианството, което поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителите. Конфуций учи още, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците — на владетелите. Но китайският мъдрец не одобрява тиранията. Той е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното, и че владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, а не силом. Една от неговите максими е само вариант на Златното правило: „каквото не искаш да правят на самия теб, не го прави на другите.“

Основният възглед на Конфуций е крайно консервативен. Той вярва, че Златната ера отдавна е отминала и приканва и владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми. Но в действителност идеята му за управление чрез нравствен пример не намира широко приложение в миналото и в този смисъл той е по-голям новатор, отколкото сам си е представял.

Конфуций е живял по времето на династията Чоу, период на голям интелектуален подем в Китай. Тогавашните владетели не възприемат учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. Но когато идва династията Чин в 221 г. пр. Хр., за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса решително с миналото. Той заповядва да се преследва учението на Конфуций и да се изгорят всички конфуциански книги. Този опит за репресия е безуспешен и когато след няколко години идва краят на династията Чин, конфуцианските учени отново са свободни да проповядват своята доктрина. При следващата династия — Хан (206 пр. Хр. — 220 сл. Хр.), конфуцианството става официална философия на китайската държава.

При династията Хан китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити. С течение на времето в тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Тъй като постъпването в държавната йерархия е главният път към богатство и обществен престиж в китайската империя, на изпитите за държавна служба се състезават доста кандидати. Ето защо поколения наред много от най-интелигентните и най-амбициозни младежи с години изучават усилено конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага (с известни прекъсвания) в течение на две хиляди години — от около 100 г. пр. Хр. докъм 1900-а.