Майкъл Харт - 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

От двайсет и седемте книги на Новия завет най-малко четиринайсет се приписват на Павел. И макар някои съвременни изследователи да са на мнение, че четири-пет от тях са писани от други автори, ясно е, че Павел е най-значителният сред авторите на Новия завет.

Неговото въздействие върху християнското богословие е неизмеримо. Идеите му включват следното: Исус е не само вдъхновен пророк в човешки образ, но наистина има божествен произход. Христос умира заради нашите грехове, които може да ни бъдат простени благодарение на неговите страдания. Човек не е в състояние да постигне спасение, като се опитва да спазва предписанията на Библията, а само като приема Христос; и обратно, приемаш ли Христос, греховете ти ще бъдат опростени. На Павел принадлежи учението за първородния грях (вж. Послание към римляните 5:12-19).

Тъй като само подчинението на закона не може да донесе спасение, Павел настоява, че не е нужно новопокръстените християни да спазват еврейските предписания за храната или обредите от Мойсеевото законодателство и че дори е излишно да се обрязват. Неколцина от раннохристиянските водачи изказвали решително несъгласие с него по този въпрос и ако възгледите им бяха надделели, много е съмнително дали християнството щеше да се разпространи толкова бързо из цялата Римска империя.

Павел е останал неженен и явно никога не е имал полови отношения с жена, макар това да е трудно доказуемо. Съдържащи се в Светото писание, възгледите му за половия живот и жените оказват по-късно определено въздействие. Неговата най-прочута мисъл на тази тема (I. Коринтяните 7:8-9) гласи: „А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.“

Освен това Павел има строго определени представи за мястото на жената: „Жената да се учи на безмълвие и пълно покорство. Защото най-напред биде създаден Адам, а после Ева.“ (I. Тимотея 2:11-13). Подобни възгледи, може би дори в по-силна форма, са изразени в I. Коринтяните 11:7-9. Безсъмнено в тези пасажи Павел изразява идеи, вече възприети от съвременниците му; показателно е обаче, че Христос не е правил подобни изказвания.

Повече от всеки друг, Павел е факторът за превръщането на християнството от еврейска секта в международна религия. Неговите главни възгледи за божествения произход на Христос и за опрощаване на греховете чрез вяра остават основни за християнството през следващите векове. Всички по-късни християнски богослови, в това число Августин, Тома Аквински, Лутер и Калвин, са силно повлияни от писанията на Павел. Всъщност въздействието на неговите идеи е толкова силно, че някои изследователи твърдят, че той, а не Христос трябва да бъде смятан за основоположник на християнската религия. Това мнение като че ли е твърде крайно. Но макар влиянието на Павел да не стои наравно с Исусовото, то е далеч по-голямо от влиянието на всеки друг християнски мислител.

Името на Цай Лун, изобретателя на хартията, навярно е непознато на повечето читатели. Като вземем под внимание значението на неговото откритие, буди истинско недоумение обстоятелството, че той е толкова пренебрегван на Запад. Има големи енциклопедии, в които не се среща нито дума за Цай Лун, а името му рядко се споменава и в учебниците по история. Поради безспорното значение на хартията, тази липса на информация може да събуди подозрения, че Цай Лун е някаква апокрифна личност. Старателните изследвания обаче показват недвусмислено, че Цай Лун е съществувал, бил е сановник в китайския императорски двор и към 105 г. е представил на императора Хо Ти мостри от своето откритие. Китайските данни за откритието на Цай Лун (те се съдържат в официалната история на династията Хан) са напълно ясни и достоверни и в тях няма и следа от някакво вълшебство или предание. Китайците винаги са отдавали признание на Цай Лун за откритието му и неговото име е добре известно сред тях.

За живота на Цай Лун не се знае много. В китайските летописи се споменава, че е бил евнух. Отбелязано е също, че императорът останал много доволен от откритието му и това довело до неговото издигане. Той получил висока титла и забогатял. Ала по-късно Цай Лун се замесил в дворцови интриги и оттук започнало падението му. В китайските летописи е отбелязано, че след като се опозорил, Цай Лун се изкъпал, натъкмил се с най-хубавите си дрехи и погълнал отрова.