Франсис Харт: В тръстиките

— Тогава кой е най-близкият град?

— Няма никакъв град. Има една ковачница и една бакалница на кръстопътя на двайсет мили оттук, но не съм чул да има име.

Подозрението изчезна в погледа на непознатия.

— Добре — заговори той със заповеднически тон, обаче като че повече по навик, отколкото поради създалото се положение, — трябва ми кон, и по-бързичко!

— Аз нямам коне.

— Нямаш коне! Че как си стигнал дотука?

Морз посочи дремещите волове.

Непознатият пак го загледа учудено. След кратко замълчаване той каза с полусъжаляваща, полунасмешлива усмивка:

— Пайк… нали?

Дали знаеше, или не знаеше, че сред калифорнийците в това название на жител от земеделския Запад се влагаше известно презрение, но Морз отговори простичко:

— Аз съм от околията Пайк, щата Мисури.

— Добре — продължи отново нетърпеливо непознатият, — трябва да поискаш или да откраднеш кон от съседите си.

— Няма съсед по-наблизо от петнайсет мили.

— Тогава изпрати някого на петнайсет мили! Чакай! — Той разгърди полепналата още на тялото му риза и измъкна една кесия, която хвърли на Морз. — Дръж! Тук има двеста и петдесет долара. Сега ми трябва кон. §аЬе?

— Няма кого да пратя — спокойно рече Морз.

— Да не искаш да кажеш, че си тука съвсем сам?

— Да.

— И ти ме извади от реката… съвсем сам?

— Да.

Непознатият пак го заразглежда учудено. После неочаквано протегна ръка и стисна ръката на Морз.

— Добре, щом нямаш кого да изпратиш, сигурно можеш някак да отидеш утре.

— Тъкмо щях да кажа — простодушно отговори Морз, — че ако преспите тука, ще тръгна по изгрев, щом пусна добитъка, и ще ви докарам кон преди пладне.

— Така ще е добре — Обаче той продължи да гледа учудено Морз. — Никога ли не си чувал — промълви той със странна усмивка, — че най-лошият късмет, който може да ти се случи, е да спасиш давещ се?

— Не — все тъй просто отговори Морз. — Според мен най-лошият късмет е да не сполучиш да го спасиш.

— Зависи кого спасяваш — каза непознатият със същата двусмислена усмивка — и дали, като го спасиш, няма само да отложиш края. Виж какво — добави той, като рязко се върна към заповедническия тон, — не можеш ли да ми дадеш нещо сухо да облека?

Морз му донесе работен комбинезон и износена груба карирана риза, чисто опрана и миришеща на прост сапун. Непознатият ги облече, докато Морз се зае да събере сухи съчки и шума.

— Какво ще правиш? — попита изведнъж непознатият.

— Огън, да ви изсуша дрехите.

Непознатият мълком пръсна с крак купчинката.

— Никакви огньове тая вечер, ако ме питаш мен — грубо заяви той. Преди Морз да може да се намръщи на бързо променящото му се настроение, той продължи с друг тон, като се настани полулегнал под дървото: — А сега разправи ми всичко за себе си и какво правиш тука.

Получил това нареждане, Морз търпеливо разказа историята си от времето, когато бе напуснал колибата си в горските пущинаци, за да си избере място на речния бряг и „да се засели“. Той изтъкна колко плодородна е тази алувиална почва и колко е пригодна за отглеждане на добитък, с който се надявал скоро да се сдобие. Непознатият мрачно се усмихна, поизправи се, седна, извади от мокрите си дрехи джобно ножче и се залови да си чисти ноктите на ясната лунна светлина — занятие, което накара простодушния Морз да задълбае надълго и нашироко в разказа си.

— Но ти не знаеш, че в тая дупка ще настинеш и ще хванеш треска и накрая ще опънеш краката?

Морз беше живял и преди в маларийни места и не го беше страх.

— И никога ли не си чул, че някоя нощ цялата река ще се надигне и ще погълне и теб, и колибата ти, и добитъка?

— Не. Но аз смятам да преместя колибата си по-навътре. Непознатият затвори с щракане ножчето и се изправи.

— Щом ще трябва да станеш на съмване, по-добре ще е да си легнем. Предполагам, че можеш Да ми дадеш едно-две одеяла.

Морз посочи фургона.

— Вътре има легло, можете да спите там. — Но се поколеба и с непоследователността и типичната за стеснителен човек несвързаност продължи предишния разговор: — Не ми се ще да се преместя много далече, щото тия параходи са голяма разтуха вечерно време. Никога не бях виждал параход преди да дойда тук.

И после с нелогичността на затворен човек, без нито дума за предисловие, се впусна в доверително описание на скорошните си преживелици. Непознатият го слушаше с изключителен интерес, вперил в него изпитателен поглед.

— Значи тъкмо сега, когато ме видя мен, ти си наблюдавал парахода много отблизо. Какво друго видя? Нещо преди това… преди да ме видиш мен във водата?