Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Вън! — изрева господинът с животинския вид.

Когато го извеждаха от канцеларията, Швейк каза:

— Лека нощ, ваша милост.

А щом се върна в килията си, той съобщи на всички арестувани, че разпитът е шегаджийска работа:

— Ще ви понавикат малко и накрая ще ви изгонят. По-рано — продължи той — е било много по-лошо. В една книга четох на времето, че обвиняемите трябвало да ходят по нажежено желязо и да пият разтопено олово, за да докажат своята невинност. Или пък, когато не искали да си признаят, им обували испански ботуши 26 26 Средновековен инструмент за мъчения. — Б.пр. или ги разтягали със специални приспособления. На други пък горили хълбоците с пожарникарски факел, както постъпили със свети Ян Непомуцки. Разправят, че той ревял, та се късал, сякаш го колели, и не преставал да вика, докато не го хвърлили в непромокаем чувал от моста на Елишка във Вълтава. Такива работи се случвали често, а след това насичали човека на парчета или пък го набивали на кол пред музея. А когато хвърляли някого само в душегубката 27 27 Един вид карцер. — Б.пр. , той се чувствувал като отново роден.

— Да лежиш в затвора днес, е смешна работа — продължи да се хвали Швейк, — няма насичане, няма испански ботуши. Имаме си легла, имаме си маса, пейка, не сме наблъскани като сардели, дават ни чорба, дават ни хляб, донасят ни и кана с вода, клозетът ни е под носа. Напредъкът личи във всяко отношение. Вярно, че мястото, дето ни разпитват, е малко далечко, през три коридора на по-горния етаж, но затова пък коридорите са чисти и оживени. Тук повели едного насам, там — другиго нататък, млади, стари, от мъжки и от женски пол. Радваш се, че поне не си сам. Всеки си върви спокойно по пътя и не го е страх, че в канцеларията може да му кажат: „И така на съвещанието ние решихме утре по ваш избор да бъдете насечен или изгорен.“ Сигурен съм, че в такъв случай изборът ще бъде много труден и че не един от нас в такъв момент просто ще се шашне. Да, да, днес положението се е променило в наша полза.

Тъкмо беше завършил защитата на модерния граждански затвор, когато надзирателят отвори вратата и извика:

— Швейк, облечи се и хайде на разпит.

— А бе то аз да се облека — отговори Швейк, — нямам нищо против, но ме е страх, че е станала някаква грешка, мене ме изгониха вече един път от разпит. И после, страх ме е да не се сърдят останалите господа тук, задето мене ме разпитват вече два пъти, а те още не са били на разпит тая вечер. Може да имат претенции хората.

— Мърдай по-скоро и не дрънкай — чу в отговор на джентълменската си проява Швейк.

Той отново се озова пред господина с престъпното изражение, който, без какъвто и да е увод, го попита твърдо и безапелационно:

— Признавате ли всичко?

Швейк впери добрите си сини очи в неумолимия човек и каза меко:

— Ако желаете да призная, ваша милост, ще си призная, това не може да ми навреди. Но ако кажете: „Швейк, недей признава нищо“ — аз ще отричам до последна капка кръв.

Строгият господин дописа нещо в книжата и като подаде на Швейк писалката, покани го да подпише.

И Швейк подписа донесението на Бретшнайдер, като добави следното:

„Всички гореизложени обвинения срещу мене отговарят на истината.

Йозеф Швейк“

Подписал вече, той се обърна към строгия господин:

— Има ли още нещо за подписване? Или да дойда утре сутринта?

— Сутринта ще ви откарат в Углавния съд — гласеше отговорът.

— В колко часа, ваша милост? Боже мой, дано само не се успя!

— Вън! — изрева днес за втори път гласът отвъд масата, пред която стоеше Швейк.

На връщане в новия си дом с решетки Швейк каза на стражаря, който го съпровождаше:

— Всичко върви като по мед и масло, много добре е организирано.

Едва се затвори вратата подир него и другарите му затворници го обсипаха с различни въпроси, на които Швейк отговори недвусмислено:

— Току-що признах, че съм убил ерцхерцога Фердинанд.

Шестимата мъже се свиха ужасени под въшливите си одеяла, само бошнакът рече:

— Добро дошли!

Като лягаше на походното легло, Швейк каза:

— Ей, че глупаво, задето няма будилник.

Заранта обаче го събудиха и без будилник и точно в шест часа го подкараха със „зеления Антон“ 28 28 Арестантите така наричали полицейската кола. — Б.пр. към Областния углавен съд.

— Рано пиле рано пее — каза Швейк на спътниците си, когато „зеленият Антон“ излизаше през вратата на Дирекцията на полицията.