Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Чистите, приветливи стаички на Областния углавен съд направиха крайно благоприятно впечатление на Швейк: и белосаните стени, и черно боядисаните решетки, и дебелият господин Демартини, главен надзирател в предварителния арест, с виолетови нашивки и със също такъв кант на казионната си фуражка. Виолетовият цвят се употребява по предписание не само тук, но и при религиозните обреди на велика сряда и велики петък.

Повтаряше се славната история на римското владичество в Ерусалим. Затворниците биваха завеждани долу в партера и представяни на пилатовците от хиляда деветстотин и четиринадесета година. А съдиите-следователи, пилатовците на новото време, вместо честно да си умиват ръцете, изпращаха да им купуват мезе и пилзенска бира у Тайсиг и предаваха на държавната прокуратура все нови и нови обвинения.

Обикновено тук се губеше всяка логика и побеждаваше §, § душеше жертвите си, § простееше, § съскаше, § се смееше, § заплашваше, § убиваше и не прощаваше. Тук съдиите бяха жонгльори в законите, жреци на буквата от кодекса, палачи на обвиняемите, тигри от австрийската джунгла, които премерваха скока си върху обвиняемия според номера на параграфа.

Изключение правеха неколцина господа (същото беше и в Дирекция на полицията), които не гледаха на закона толкова сериозно. Между къклицата винаги ще се срещне и пшеница.

При един такъв господин доведоха Швейк на разпит. Тоя възстар господин, с добродушен израз на лицето, на времето при разпита на известния убиец Валеш никога не забравял да му каже: „Заповядайте, седнете, господин Валеш. За ваше щастие има един свободен стол.“

Когато доведоха Швейк, той с присъщата си любезност го помоли да седне и каза:

— Значи, вие сте господин Швейк?

— Предполагам — отговори Швейк, — че аз трябва да съм, тъй като и татко ми бе Швейк, а майка ми — госпожа Швейкова. Не мога да им нанеса такъв позор и да се отрека от името си.

По лицето на следователя премина любезна усмивка.

— Хубава каша сте забъркали вие. Много нещо ви тежи на съвестта.

— На мене винаги много неща ми тежат на съвестта — каза Швейк, като се усмихваше още по-любезно от следователя. — На моята съвест тежат може би много повече неща, отколкото на вашата, ваша милост.

— Това личи от протокола, който сте подписали — с не по-малко любезен тон каза следователят, — в полицията не упражниха ли някакво насилие върху вас?

— Ами, ваша милост, аз ги попитах дали да подпиша и когато ми казаха да подпиша, аз ги послушах. Да не взема да се бия с тях заради подписа си. Това решително не би ми помогнало. Ред трябва да има.

— Вие напълно здрав ли се чувствувате, господин Швейк?

— Да съм съвсем здрав, не съм, ваша милост. Имам ревматизъм, мажа се с оподелдок.

Старият господин отново се усмихна любезно.

— Какво ще кажете, да ви изпратим на преглед при съдебните лекари?

— Аз мисля, че не ще да съм толкова зле, та господата да си губят времето с мене. Мене ме гледа вече някакъв доктор в Дирекция на полицията дали нямам трипер.

— Знаете ли, господин Швейк, ние все пак ще направим тоя опит със съдебните лекари. Ще съставим една хубава комисийка, ще ви оставим да поседите в предварителния арест, а вие през това време ще починете хубаво. Засега още един въпрос. Според протокола вие сте заявили публично, че скоро щяла да избухне война?

— Да, да, да, ваша милост, в най-скоро време ще избухне.

— А не ви ли се случват от време на време някакви припадъци?

— Няма такива работи. Веднъж само насмалко щях да припадна, когато ме блъсна един автомобил на Карловия площад, но това беше много отдавна.

С това разпитът се свърши. Швейк подаде ръка на съдебния следовател и като се върна в килията си, каза на своите другари по съдба:

— Сега пък ще ме гледат съдебни лекари. Все заради убийството на ерцхерцога Фердинанд.

— Гледан съм вече от съдебни лекари — каза един млад човек, — изправили ме бяха тогава пред съда заради едни килими. Намериха ме малоумен. Сега пък ме държат за злоупотреба, продал съм бил държавна вещ — една парна вършачка — и злоупотребил парите, но нищо не могат да ми направят. Адвокатът вчера казваше, че щом съм бил признат веднъж за малоумен, това трябвало да ми държи влага за цял живот.

— Не им вярвам аз на тия съдебни лекари — отбеляза един интелигентен на глед човек. — На времето, когато подправях полици, за всеки случай посещавах и лекциите на доктор Хеверох 29 29 Проф. д-р Антонин Хеверох (1869–1928) — известен психиатър в Прага. — Б.пр. и след като ме заловиха, започнах да се преструвам на паралитик, точно по описанието на доктор Хеверох. Ухапах крака на един лекар от комисията, изпих мастилото от мастилницата и се изтаковах — с извинение — пред цялата комисия в един от ъглите на помещението. Но понеже бях ухапал прасеца на член от комисията, намериха ме за съвсем здрав и така си пропаднах.