Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Мене съвсем не ме е страх от прегледа на тия господа — заяви Швейк. — Когато служех войник, гледа ме един ветеринарен лекар и всичко свърши много добре.

— Съдебните лекари са големи гадове — обади се един дребен, свитичък човек. — Неотдавна по някаква случайност в ливадата ми изкопаха човешки скелет и съдебните лекари заявиха, че скелетът бил убит преди тридесет години с удар на някакъв тъп предмет по главата. Аз съм на тридесет и осем години и ме държат затворен, въпреки че си имам и кръщелно свидетелство, и извлечение от регистрите, и адресен билет.

— Аз мисля — рече Швейк, — че трябва да погледнем на тия неща по-безпристрастно. То, ако е въпрос за грешки, всеки може да сгреши, даже всеки непременно ще сгреши, колкото повече мисли за нещо. Съдебните лекари са хора, а хората си имат грешки. Така веднъж в Нусле, когато се връщах от „Банзетите“, тъкмо при моста на Ботич, до мене се приближи някакъв господин и ме цапароса с палка по главата. Като ме видя проснат на земята, той драсна клечка кибрит и рече: „А, грешка, това не е той.“ И толкова се ядоса, задето сбъркал, че ме цапароса още веднъж по гърба. Такава е човешката природа: човек греши, докато е жив. Както оня господин, дето намерил през нощта полуизмръзнало бясно куче. Взел го със себе си и го мушнал в кревата на жена си. Като се стоплил оня ми ти пес, взел, че изпохапал цялото семейство, а бебето в люлката разкъсал я изял. Ще ви разправя как сгреши един стругар, който живееше в нашата къща. Отключил той една нощ подолската църквица, защото помислил, че се намира в къщи. Събул се в сакристията 30 30 Част от католишки храм, дето се пазят съдове, книги, одежди и др. — Б.пр. , като смятал, че е кухнята, легнал си на олтара и нали мислел, че си е в къщи в леглото, покрил се с разни ми ти там раса и подрасници, а под главата си сложил евангелието и други свещени книги, та да му е по-високо. Намира го клисарят сутринта и стругарят, опомнил се вече, най-добросърдечно му казва, че е станало грешка. „Хубава грешка — казал клисарят, — зарад тая грешка ще трябва да преосвещаваме черквата.“ После стругаря го изпратиха при съдебните лекари и те му доказаха, че е бил съвсем нормален и трезвен, защото, ако бил пиян, нямало да може да намери ключалката на черковната врата. По-късно същият стругар умря в Панкрац. Или ще ви разправя как сгреши едно полицейско куче в Кладно, кучето от вълча порода на известния ротмистър Ротър. Ротмистър Ротър въдеше такива кучета и си правеше различни опити със скитници. Постепенно скитниците започнаха да заобикалят Кладненско. Затова от време на време той заповядваше на стражарите на всяка цена да му доведат някакъв подозрителен човек. И така те му доведоха веднъж един доста прилично облечен човек, намерили го в Ланските гори да седи на един пън. Веднага нареди да отрежат единия от пешовете на сакото му, хвърли го на полицейските кучета да го подушат, след това хората му заведоха човека в някаква тухларна накрай града и пуснаха по следите му обучените кучета, които го намериха и го върнаха обратно. После го накараха да се катери по една стълба на тавана, да прескача ограда, да скача в рибарника, а кучетата — все по петите му. Накрая излезе, че този човек бил чешки депутат от радикалната партия. Като му омръзнал парламентът, отишъл на излет в Ланските гори. Ето защо казвам, че хората са грешни, че бъркат, няма значение дали са учени или прости, невъзпитани или идиоти. Грешат и министрите.

Комисията от съдебни лекари, която трябваше да реши дали духовният кръгозор на Швейк съответствува, или не на всички престъпления, в които го обвиняваха, се състоеше от трима необикновено сериозни господа, при което възгледите на всеки от тях поотделно никога не съвпадаха с възгледите на другите двама.

Тук бяха застъпени три различни научни школи и възгледи в психиатрията.

И ако в Швейковия случай се стигна до пълно единомислие между тия диаметрално противоположни научни лагери, това може да се обясни просто само с поразителното впечатление, което направи Швейк на цялата комисия. При влизането си в помещението, където трябваше да бъде изследвано душевното му състояние, забелязвайки на стената портрета на австрийския владетел, Швейк извика:

— Господа, да живее негово величество император Франц Йосиф Първи!

Работата бе съвсем ясна. Спонтанната проява на Швейк направи излишни цяла редица въпроси. Останаха само някои от най-важните, основаващи се върху системите на доктора по психиатрия Калерсон, доктор Хеверох и англичанина Уикинг. Отговорите на Швейк трябваше само да потвърдят създалото се вече впечатление.