Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Швейк си пийна здравата и продължи:

— Да не би да мислите, че негово величество императорът ще остави това така? Малко го познавате. Война с турците трябва да има. Вие убихте чичо ми — на ви сега по мутрата. Войната е сигурна. Сърбия и Русия ще ни помогнат в тая война. Има да падне пердах.

В тоя пророчески миг Швейк бе знаменит. Простодушието му лице, усмихнато като месец в пълнолуние, сияеше от ентусиазъм. Всичко му бе така ясно.

— Възможно е — продължи той да чертае бъдещето на Австрия — в случай на война с турците да ни нападнат немците, които ги поддържат. Те са такива мръсници, че нямат равни на света. Но ние можем да се съюзим с Франция, която има зъб на Германия още от седемдесет и първа година 20 20 Във френско-немската война (1870–1871 г.) Франция загуби Елзас и Лотарингия и плати пет милиарда франка репарации. — Б.пр. . И работата е опечена. Война ще има, повече няма какво да ви разправям.

Бретшнайдер стана и каза тържествено:

— Не е нужно да говорите повече, елате с мен в коридора, ще ви кажа нещо.

Швейк последва тайния агент в коридора, където го очакваше малка изненада. Другарят по пиене му показа двуглаво орле 21 21 Гербът на Австро-унгарската империя. В случая детективска значка. — Б.пр. и заяви, че го арестува и веднага ще го закара в Дирекция на полицията. Швейк се опита да обясни, че навярно господинът греши, тъй като той е напълно невинен, че не е произнесъл нито дума, която би могла да обиди някого.

Бретшнайдер обаче му каза, че той наистина е извършил няколко наказуеми деяния, между които фигурира и престъплението държавна измяна.

После те се върнаха в пивницата и Швейк каза на Паливец:

— Имам пет бири, кифла и кренвирш. Дай и една сливовица, ама по-бърже, че трябва да вървя, защото съм арестуван.

Бретшнайдер показа и на господин Паливец орлето, известно време го наблюдава и след това попита:

— Женен ли сте?

— Женен съм.

— Жена ви може ли да ви замества в кръчмата, докато отсъствувате?

— Може.

— Значи, всичко е наред, кръчмарю — весело рече Бретшнайдер, — извикайте госпожата си, предайте ѝ работата и вечерта ще дойдем да ви вземем.

— Хич да не те е еня — опита се да го утеши Швейк, — мен ме обвиняват само в държавна измяна.

— А аз какво съм направил? — завайка се Паливец. — Толкова бях предпазлив.

Бретшнайдер се усмихна и рече тържествуващ:

— Вие казахте, че мухите посрали негово величество императора. Ще ви го избият те от главата тоя император.

И Швейк напусна пивницата „При чашата“, придружен от тайния агент. Като излязоха на улицата, той се обърна към него и попита с добродушна усмивка:

— Да сляза ли от тротоара?

— Защо?

— Аз мисля, че като съм арестуван, нямам право да вървя по тротоара.

Прекрачвайки прага на полицейския участък, Швейк рече:

— Хубаво се забавлявахме. Просто не усетих как мина времето. Ходите ли често в „Чашата“?

В момента, когато въвеждаха Швейк в канцеларията, господин Паливец предаваше пивницата на разплакалата си жена, като я утешаваше с привичния си маниер:

— Недей плака, недей рева, какво могат да ми направят заради посрания портрет на негово величество императора?

И така добрият войник Швейк се намеси в Световната война по присъщия си мил, прелестен начин. Историкът ще отбележи като особено интересно, че той виждаше далече в бъдещето. И ако по-късно събитията се развиваха не по същия начин, както той ги беше излагал в кръчмата „При чашата“, трябва да имаме пред вид, че той нямаше специална дипломатическа подготовка.

Сараевският атентат изпълни Дирекцията на полицията с многобройни жертви. Довеждаха ги една след друга в приемния кабинет и старият инспектор им казваше с добродушен глас:

— През носа ще ви излезе той, тоя Фердинанд!

Когато затвориха Швейк в една от многобройните килии на първия етаж, той се намери там в обществото на шестима души. Петима от тях бяха насядали около масата, а в ъгъла, на желязно войнишко легло, като че странеше от тях, бе седнал един човек на средна възраст.

Един по един Швейк започна да ги разпитва защо са затворени.

От петимата, насядали около масата, той получи почти един и същ отговор:

— Заради Сараево!

— Заради Фердинанд!

— Заради убийството на господин ерцхерцога!

— И аз заради Фердинанд!

— Задето очистили господин ерцхерцога в Сараево!

Шестият, който странеше от останалите петима, каза, че не иска да има нищо общо с тях, за да не падне никакво подозрение и върху него. Той се намирал тук само заради опит за убийство на един стопанин от Холице, когото искал да ограби.