— Какво хубаво лято, а — подхвана Бретшнайдер сериозния си разговор.
— Да му пикая на лятото — отговори Паливец, като нареждаше чинийките в бюфета.
— Тюх, че мизерия ни изиграха ония в Сараево — обади се със слаба надежда Бретшнайдер.
— В кое „Сараево“? — попита Паливец. — В нусленската кръчма ли? Там всеки ден стават побоища, нали знаете — Нусле!
— В Сараево бе, кръчмарю, в Босна. Застреляли ерцхерцога Фердинанд. Как ви се струва това?
— Не се бъркам в тия работи. Който го е яд, да ме цуне отзад — отговори възпитано господин Паливец, както си палеше лулата. — Не си завирам гагата, дето не ми е работа, защото това може да ми изяде главата. Аз съм обикновен кръчмар, като дойде някой и си поръча бира, наточвам му. Но някакво си там Сараево, политика или пък някакъв си ерцхерцог, бог да го прости, тия работи не са за нас, те миришат само на Панкрац 12 12 Панкрац — известен затвор в Прага. — Б.пр.
.
Бретшнайдер замълча и разочарован се зае да разглежда празната кръчма.
— Тук едно дреме бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.
— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана. Нали знаете, някой може да си позволи забележка и ще си имам само неприятности заради него. Що ми трябва?
— В Сараево трябва да е било бая горещо, а, кръчмарю?
На тоя пряк и коварен въпрос господин Паливец отговори необикновено предпазливо:
— По това време в Босна и Херцеговина е страшна жега. Когато служех там, на нашия поручик му слагаха лед на главата.
— В кой полк сте служили?
— Тия дреболии не ги помня, подобни дивотии никога не са ме интересували и никога не съм проявявал любопитство — отговори Паливец, — излишното любопитство е вредно.
Тайният агент Бретшнайдер млъкна окончателно И намръщеното му лице се проясни едва при идването на Швейк. Когато влезе в кръчмата, последният си поръча тъмна бира и подхвърли:
— И Виена днес е в траур.
Очите на Бретшнайдер светнаха от надежда и той се обади лаконично:
— В Конопище са спуснали десет черни флага.
— Трябваше да са дванадесет — рече Швейк, като отпи.
— Защо пък дванадесет? — запита Бретшнайдер.
— За по-лесно, като са дузина, по-лесно се броят, пък и на дузини всичко е по-евтино — отговори Швейк.
Настана тишина, която самият Швейк наруши с въздишка:
— Замина си и той на оня свят, лека му пръст. Не дочака дори да стане император. Като служех войник, един генерал падна от коня и преспокойно се преби. Спуснаха се да му помагат, да го качват пак на коня и се чудят, че е умрял. И той скоро щеше да става фелдмаршал. Това се случи на парад. Тия паради кога ли са донесли нещо хубаво? В Сараево също е имало някакъв парад. Веднъж, помня, на един такъв парад на куртката ми липсваха двайсет копчета. За тая работа лежах две седмици в карцера и два дена ме държаха вързан на козел 13 13 Наказание в австрийската армия: ръцете на провинилите се били връзвани за краката и в това положение войникът е бил оставян ден или повече. — Б.пр.
като Лазар от библията. Но във войската дисциплина трябва да има, иначе всеки ще започне да си прави, каквото му скимне. Нашият поручик Маковец винаги ни казваше: „Без дисциплина, тъпанари, не може, без нея ще вземете да се катерите по дърветата като маймуни. А службата, идиоти с идиоти, ще ви направи хора.“ И не е ли вярно? Представете си някакъв парк, да речем, на Карлака 14 14 Карловият площад в Прага. — Б.пр.
, и на всяко дърво по един войник без дисциплина. От това винаги ме е било най-много страх.
— Станалото в Сараево — подхвана Бретшнайдер — е сръбска работа.
— Имате грешка — каза му Швейк, — това е само турска работа, заради Босна и Херцеговина.
И Швейк изложи становището си за международната австрийска политика на Балканите. В 1912 година турците загубили срещу Сърбия, България и Гърция. Поискали Австрия да им помогне, а щом това не станало, застреляли Фердинанд.
— Обичаш ли турците? — обърна се Швейк към Паливец. — Обичаш ли ги тия кучета погански, нали не ги обичаш?
— Клиентът си е клиент — рече Паливец, — па бил той и турчин. Ние, кръчмарите, не признаваме никаква политика. Плати си бирата, па седи в кръчмата и дрънкай, каквото ти скимне. Такъв е моят принцип. Дали нашият Фердинанд е убит от сърбин или турчин, от католик или мохамеданин, от анархист или младочех 15 15 Член на Националната свободомислеща партия на д-р Карел Крамарж, относително прогресивна буржоазна партия. — Б.пр.
, на мен ми е все едно.
Читать дальше