Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Фелдкуратът слезе от амвона и отиде в сакристията, където подир него влезе и щабният тъмничар. След малко последният излезе, насочи се право към Швейк, измъкна го от групата на двадесетте чифта долни гащи и го отведе в сакристията.

Фелдкуратът се беше разположил удобно на масата и си свиваше цигари.

Когато Швейк влезе, фелдкуратът каза:

— Ето я и птичката, значи. Аз размислих всичко и струва ми се, че съм проникнал до дъното на душата ти, разбираш ли, негоднико? Това ми се случва за първи път някой да ми се разплаче в черква.

Той скочи от масата, хвана Швейк за раменете, раздруса го и застанал под големия мрачен образ на Франциск Салески 105 105 Католически светия. — Б.пр. , изрева:

— Признай, негоднико, че се разплака само на майтап!

Франциск Салески въпросително гледаше към Швейк. От другата страна пък, от друга икона, към Швейк бе отправил учудения си поглед друг някакъв мъченик, в чийто задник тъкмо проникваха зъбците на трион, с който някакви римски войници го режеха. В същото време по лицето на мъченика не личеше никакво страдание, но и никаква радост и мъченически ореол. Погледът му беше само учуден, като на паднал от небето, и сякаш искаше да каже: „Как така, моля ви се, откъде накъде, какви са тия работи, дето ги правите с мене?“

— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — каза Швейк сериозно, като заложи всичко на една карта, — изповядвам се пред всемогъщия и пред вас, достойни отче, който сте на мястото на бога, че се разплаках наистина само на майтап. Аз видях, че ви липсва един разкаян грешник, когото вие напразно търсехте в проповедта си. Тогава аз наистина поисках да ви доставя удоволствие, за да не си помислите, че не се срещат вече справедливи хора, а колкото за себе си, исках да се помайтапя, за да ми олекне.

Фелдкуратът погледна изпитателно простодушието лице на Швейк. Слънчев лъч затрептя върху мрачния образ на Франциск Салески и топло огря сащисания мъченик на отсрещната стена.

— Вие започвате да ми харесвате — каза фелдкуратът, като седна отново на масата. — От кой полк сте? — и се разхълца.

— Аз, господин фелдкурат, се числя и не се числя към деветдесет и първи полк и изобщо не зная каква е моята работа.

— А за какво собствено сте попаднали тук? — запита фелдкуратът, без да престане да хълца.

От параклиса долитаха звуците на хармониум, който заместваше органа. Изпълнителят, учител, който бе затворен заради дезертьорство, свиреше на хармониума най-тъжните черковни мелодии. С хълцането на военния проповедник тия звуци се сливаха в нова дорийска гама 106 106 Старогръцка гама. — Б.пр. .

— Съвсем не зная, господин фелдкурат, аз наистина не зная защо съм попаднал тук и не се оплаквам, задето съм затворен. Аз съм само голям Марко Тотев. Аз винаги имам добри намерения, но в края на краищата всичко свършва злополучно за мене, също както за оня мъченик ей там на иконата.

Военният проповедник погледна иконата, усмихна се и каза:

— Вие наистина ми харесвате, трябва да разпитам за вас в съда, но сега повече няма да се занимавам с вас. Веднъж да ми се махне от главата тая литургия! Kehrt euch! Abtreten! 107 107 Кръгом! Свободни сте! — Б.пр.

След като Швейк се завърна в родната си група от долни гащи под амвона, на въпроса за какво го е викал фелдкуратът той отговори много сухо и накратко:

— Нарязал се е.

Новата проява на фелдкурата, светата литургия бе следена от всички с голямо внимание и с нескривани симпатии. Един от ония под амвона се обзаложи дори, че фелдкуратът ще изтърве потира. Той заложи цялата си порция хляб срещу два плесника и спечели.

Онова, което изпълваше душите на всички, които наблюдаваха обреда, извършван от фелдкурата, не бе нито мистицизмът на вярващите, нито религиозността на истинските католици. То бе горе-долу усещане, подобно на това, което изпитваме в театъра, когато не знаем съдържанието на пиесата, действието се заплита и ние с нетърпение чакаме как ще се развие по-нататък. Цялото им внимание бе приковано от зрелището, което с голяма жертвоготовност им представяше господин фелдкуратът пред олтара.

Те изцяло се отдадоха на естетическо съзерцание на одеждите, които фелдкуратът бе облякъл наопаки, и с горещо проникновение и разбиране наблюдаваха всичко, което ставаше пред олтара.

Червенокосият министрант 108 108 Министрант — помощник на свещеника през време на богослужението. — Б.пр. , дезертьор, произлизащ от клисарска среда, специалист по дребните кражби в двадесет и осми полк, се стремеше най-честно да възстанови в паметта си цялата последователност, техника и текста на светата литургия. Той бе едновременно и министрант, и суфльор на фелдкурата, който съвършено лекомислено разместваше цели изречения и вместо текста на обикновената литургия за всеобщо удоволствие на присъствуващите започна да пее роратите 109 109 Утринна служба при коледни пости. — Б.пр. , тъй като на това място бе отворил литургийната книга.