Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Преди това обаче запасният офицер Ото Кац измисли извънредно остроумно нещо. Той се покръсти. Обърна се към Христа, за да му помогне да направи кариера. Обърна се към него с абсолютната увереност, че това е търговска сделка между него и божия син.

Покръстиха го тържествено в Емаус. Сам отец Албан 99 99 Игумен на Емауския манастир в Прага. (След 1920 г. емигрира в Германия и става почитател на Хитлер.) — Б, пр. го потопи в кръстителния купел. Зрелището беше чудесно. Присъствуваха един набожен майор от полка, в който беше служил Ото Кац, една стара мома от института за благородни девици в Храдчани и някакъв зурлест представител на консисторията, който игра ролята на кръстник.

Офицерският изпит мина благополучно и новият християнин Ото Кац остана на военна служба. Отначало му се струваше, че работата ще върви добре, искаше дори да се запише да следва генералщабните курсове.

Но един ден той се напи и отиде в манастир. Остави сабята и облече расото. Той прекара известно време у архиепископа в Храдчани, попадна и в семинарията. Преди да бъде ръкоположен, той се напи като кютюк в едно реномирано заведение с дамска обслуга на улица Вейводова и направо от водовъртежа на сладострастието и удоволствията отиде да го ръкоположат. След ръкополагането той се върна в полка си, да моли за ходатайство, а когато бе назначен за военен свещеник, си купи кон и започна да се разкарва с него из Прага и да участвува с удоволствие във всички гуляи на офицерите от полка си.

В коридора на къщата, в която живееше, много често се носеха проклятията на неудовлетворените му кредитори. В квартирата си той водеше момичета от улицата или пък пращаше свръзката си да му ги довежда. Много обичаше да играе фербъл 100 100 Игра на карти. — Б.пр. и съществуваха известни съмнения, че играе фалшиво, но никой никога не можа да му докаже, че е скрил асо в широкия ръкав на военното си расо. В офицерските, кръгове го наричаха „Светия отец“.

Той никога не подготвяше проповедите си и по това се отличаваше от своя предшественик, който също бе посещавал гарнизонния затвор. Последният бил човек, обзет от фикс идеята, че върху затворените в гарнизонния затвор може да се упражни въздействие от амвона. Тоя достопочтен проповедник пулел набожно очи и убеждавал затворниците, че се налага реформа на проституцията и грижите за неомъжените майки и им разправял за възпитанието на незаконните деца. Проповедите му имали отвлечен характер, нямали никаква връзка с конкретната обстановка и отегчавали.

Фелдкурат Ото Кац, напротив, държеше проповеди, които всички очакваха с нетърпение.

Моментът, когато затворниците от килия № 16 бяха отвеждани по долни гащи в параклиса, винаги беше тържествен. Обличането им беше свързано с риска, че някой от тях ще се загуби. Тия двадесет чифта бели долни гащи заставаха като ангели под амвона. Някои, на които се беше усмихнало щастието, дъвчеха намерените по пътя угарки, тъй като естествено те нямаха джобове и нямаше къде да ги скрият.

Наоколо стояха останалите затворници от гарнизонния затвор и се любуваха на двадесетте чифта долни гащи под амвона.

Там вече се беше изкачил фелдкуратът, подрънквайки с шпорите си.

— Habacht! 101 101 Мирно! — Б.пр. — извика той. — Наааа — молитва, всички да повтарят след мене! А ти там отзад, хаймана такава, не се секни в ръката си, намираш се в храма господен, ще заповядам да те затворят. Ха да видим, вагабонти с вагабонти, дали не сте забравили „Отче наш“? Дайте да опитаме… Е, знаех си аз, че няма да върви. Къде ти, вие и „Отче наш“! Да ви паднеха така две порции месо със салата от фасул, че да се наплюскате, па да легнете по корем в кревата и да почнете да си човъркате носа и да не мислите за господа бога — това е манджа за вас, а, не съм ли прав?

От висотата на амвона той погледна двадесетте бели ангели по долни гащи, които се забавляваха не по-зле от останалите. Отзад играеха на „месо“ 102 102 Игра, подобна на бъз; за удряне се поднася ръка, но не под мишницата, а на задните части. — Б.пр. .

— Бива си го — прошепна Швейк на своя съсед, върху когото тежеше подозрението, че за три крони е отсякъл със секира пръстите на дясната ръка на приятеля си, за да го освободят от фронта.

— Тепърва има да гледаш — отвърна съседът му, — днес той пак се е нарязал здравата, пак ще започне да разправя за трънливия път на греха.

Фелдкуратът наистина днес бе в знаменито настроение. Без сам да знае защо, непрекъснато се навеждаше от амвона и по едно време малко остана да загуби равновесие и да падне долу.