Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Апаратът на военния съд беше отличен. С такъв съдебен апарат разполага всяка държава, преди да изпадне във всеобщ политически, стопански и нравствен упадък. Ореолът на миналото величие и слава се поддържа чрез съдилища, полиция, жандармерия и чрез продажната сган от доносчици.

Във всяко войсково поделение Австрия имаше свои шпиони, които предаваха другарите си, ония, които деляха с тях леглата си, които на поход разделяха с тях оскъдния си хляб.

А и държавната полиция — господата Клима, Славичек 90 90 Чехи на полицейска служба в Австро-Унгария. — Б.пр. и компания — доставяше материал за гарнизонния затвор. Военната цензура изпращаше тук авторите на кореспонденцията между фронта и онези, които бяха останали сами и отчаяни в къщи. Полицаите довеждаха тук и стари селяни, които изпращаха писма за фронта, а военният съд стоварваше върху плещите им по дванадесет години заради техните утешителни слова и заради описанието на мизерията в къщи.

От Храдчанския гарнизонен затвор през Бржевнов водеше и пътят за Мотолското стрелбище. Отпред сред шпалир от войници вървеше човек с вериги на ръцете, а подир него кола с ковчег. На Мотолското стрелбище отсечена команда: „An Feuer!“ 91 91 За стрелба! Огън! — Б.пр. и по всички полкове и батальони прочитаха заповед, че пак е бил разстрелян някой войник, разбунтувал се при заминаване на фронта, задето офицерът ударил със сабя жена му, която не могла да се откъсне от мъжа си.

А в гарнизонния затвор троицата: щабният тъмничар Славик, капитан Линхард и фелдфебелът Ржепа, наричан още и „Палача“, изпълняваха вече ролята си. Колцина бяха пребили те в карцера! Може би и днес при републиката капитан Линхард продължава да си е капитан. Бих му пожелал само да му зачетат годините, прекарани на служба в гарнизонния затвор. На Славичек и Клима, които служеха в Държавната полиция, им ги признаха вече. Ржепа се върна в цивилния живот и продължава да упражнява занаята си на майстор-зидар. Възможно е и да е член на патриотични организации в републиката.

Щабният тъмничар Славик след освобождението стана крадец и днес е в затвора. Бедният, не можа да намери пристан в републиката, като други военни господа.

Напълно естествено е, че щабният тъмничар Славик, като приемаше Швейк, му хвърли поглед, пълен с ням упрек.

— И твойта работа не е чиста, момче, щом си попаднал чак тук между нас. Ние, момчето ми, ще подсладим престоя ти тук, както го подслаждаме на всички, които попадат в наши ръце, а ръцете ни не са дамски ръчички, дума да няма.

И за да придаде тежест на погледа си, той поднесе мускулестия си едър юмрук под носа на Швейк и каза:

— Помириши бе, хаймана!

Швейк помириса и отбеляза:

— Не бих искал да ме удрят с него в носа, мирише на гробища.

Спокойната и разсъдлива реч хареса на щабния тъмничар.

— Хе — рече той, като ръгна Швейк с юмрук в корема, — стой прав, имаш ли нещо по джобовете? Ако имаш цигарки, остави си ги, а парите дай тук, за да не ти ги откраднат. Повече нямаш ли? Наистина ли нямаш? Недей лъга. Лъжата се наказва.

— Къде ще го сложим? — попита фелдфебелът Ржепа.

— Ще го сложим в №. 16 — реши щабният тъмничар, — при опия, дето са по долни гащи, не видяхте ли, че на досието му господин Линхард е писал: „Streng behüten, beobachten!“ 92 92 Строго да се пази, да се наблюдава! — Б.пр. .

— Да, да — обърна се той тържествено към Швейк, — с мръсниците ние се държим мръсно. Когато някой се противи, замъкваме го в карцера и там му премазваме ребрата и го оставяме да лежи, докато псовиса. Имаме право. Така постъпихме с оня, месаря, нали помниш, Ржепа?

— Ама зор видяхме с него, а, господин тъмничар — отговори замечтано фелдфебелът Ржепа, — какъв здравеняк беше само! Газих го над пет минути, чак тогава ребрата му пропукаха и от устата му шурна кръв. А след това живя още десет дена. Истинска хидра.

— Гледай хубаво, хаймана с хаймана, така се разправяме ние с всички, които се противят — каза щабният тъмничар Славик, привършвайки педагогическото си изложение, — или пък с ония, които искат да избягат. Та това е самоубийство, което при нас също се наказва. Или, не дай си боже, лайнар с лайнар такъв, да ти хрумне, да се оплачеш от нещо, като дойде инспекция. Като дойде инспекция и попита: „Имате ли да се оплачете от нещо?“ — ти, пърчо, трябва да застанеш мирно, да козируваш и да отговориш: „Съвсем нямам. Напълно съм доволен.“ Какво ще кажеш, гад, повтори!

— Съвсем нямам. Напълно съм доволен — повтори Швейк с толкова мил израз на лицето си, че успя да измами щабния тъмничар, който сметна това за искрено и честно старание.