Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Тъй вярно, знам, че не бива да плямпам.

Военните господа се спогледаха и извикаха фелдфебела.

— Този човек — каза главният щабен лекар от комисията като посочи Швейк — ще го заведете долу в канцеларията и ще почакате нашия доклад и рапорт. Ще му избият в гарнизонния затвор това плямпане от главата, Здрав е, чешитът му, като бик, а симулира и плямпа на всичкото отгоре и си прави майтап с началниците. Мисли, че те са тука само за негово удоволствие, че цялата служба е майтап — комедия. В гарнизонния затвор, Швейк, ще ви покажат каква диария е службата.

Швейк тръгна с фелдфебела към канцеларията. Като минаваха през двора, той си тананикаше:

И докато в канцеларията дежурният офицер ревеше на Швейк, че такива негодници като него трябва да бъдат разстрелвани, комисията горе в болничните стаи изтребваше симулантите. От седемдесетте пациенти се спасиха само двама. Единият бе с отнесен от граната крак, а другият имаше истинска костна туберкулоза.

Те единствени не чуха думата tauglich, всички останали, включително и тримата умиращи туберкулозни, бяха намерени годни за фронтова служба. И по тоя случай главният щабен лекар не можа да устои на съблазънта да произнесе реч.

Речта му бе изпъстрена с най-разнообразни псувни, а по съдържание беше сбита: всички били добичета, скотове и смет. Единствената възможност да се върнат в човешкото общество и след войната да получат прошка, задето са искали да изклинчат от фронта и са симулирали, била да се сражават храбро за негово величество императора. Той лично обаче не вярвал в тази възможност и смятал, че всички ги чака въжето.

Някакъв младичък военен лекар, чиста и непокварена още душа, помоли главния щабен лекар да му позволи да каже и той няколко думи. Неговата реч се отличаваше от речта на началника му с оптимизъм и наивност. Той говори на немски.

Говори дълго за това как всеки от тях, като напуска болницата, за да отиде в полка си на фронта, трябва да бъде победител и рицар. Той бил убеден, че на бойното поле те ще боравят сръчно с оръжието и ще бъдат честни във всички военни и частни работи. Че ще бъдат непобедими воини, които помнят славата на Радецки и принц Евгени Савойски 89 89 Прочут австрийски генерал. — Б.пр. . Че за монархията ще оплодят с кръвта си обширните поля на славата и победоносно ще довършат делото, което им е предопределила историята. Със смела решителност, презирайки живота си, те ще се устремят напред под надупчените знамена на полковете си към нова слава, към нови победи.

След като излязоха в коридора, главният щабен лекар каза на тоя наивен човек:

— Колега, мога да ви уверя, че всичко това беше напразно. От тия разбойници нито Радецки, нито вашият принц Евгени Савойски би могъл да създаде войници. С езика на ангела ли ще им говорите, или с езика на дявола, все едно. Те са безподобна пасмина.

За хората, които не искаха да идат на фронта, последно убежище бе гарнизонният затвор. Познавах един нередовен учител-математик, които не искаше да иде на фронта като артилерист и затова открадна часовника на един поручик, та да го пратят в гарнизонния затвор. Той постъпи така напълно съзнателно. Войната не му импонираше, не притежаваше за него никакъв чар. Да стреля по противника и да убива с шрапнели и бомби също такива нещастни нередовни учители-математици на отвъдната страна, тоя смяташе за идиотизъм.

„Не желая да ме мразят заради насилничеството ми“ — каза си той и хладнокръвно открадна часовника. Най-първо изследваха душевното му състояние, но след като заяви, че е искал да се обогати, изпратиха го в гарнизонния затвор. Хвърлените в гарнизонния затвор заради кражба и мошеничества не бяха малко. Между тях имаше идеалисти и неидеалисти. Хора, които смятаха войната за източник на приходи, разни ми ти там подофицери-интенданти от тила и от фронта, които бяха правили далавери с порциона, със заплатите, а наред с тях и дребни злосторници, хиляди пъти по-честни от негодните, които ги бяха изпратили тук. По-нататък в гарнизонния затвор имаше войници, затворени заради различни други провинения от чисто военен характер, като нарушение на дисциплината, неподчинение на заповед, дезертьорство. Особена категория съставяха политическите, от които осемдесет на сто бяха съвършено невинни, но независимо от това деветдесет и девет на сто от тях биваха осъждани.