При това тя милваше Швейк по небръснатата му буза и продължаваше:
— Ас цете всицко фъф фестник, ас донесе на вас яде, дъвце, пуси, цица, цески фойник топро фойник. Johan, kommen Sie hier! 77 77 Йохан, елате тук! — Б.пр.
Камериерът, който с рошавите си бакенбарди напомняше Бабински 78 78 Известен разбойник в Чехия през XIX столетие. — Б.пр.
, домъкна до леглото обемиста кошница. През това време компаньонката на старата баронеса, висока дама с разплакано лице, седна на Швейковото легло и започна да оправя сламената възглавница зад гърба му с твърдото убеждение, че така трябва да се служи на болните герои.
В това време баронесата започна да вади подаръците от кошницата. Дузина печени пилета, обвити в розова копринена хартия и превързани с черно-жълта копринена лента, две бутилки някакъв военен ликьор с етикет: „Gott, strafe England!“ 79 79 Боже, накажи Англия! — Фраза, твърде разпространена в Германия през Първата световна война, израз на разочарованието от Англия, която не остана неутрална. — Б.пр.
. На обратната им страна бяха изобразени Франц Йосиф и Вилхелм, хванати за ръце, като че се готвеха да играят „Ринги-ринги рае, наш петел играе…“.
След това тя извади от кошницата три шишета вино за реконвалесценти 80 80 Възстановяващи здравето си. — Б.пр.
и две кутии цигари и елегантно разположи всичко това върху празното легло до Швейк. Накрая прибави и художествено подвързаната книга „Епизоди из живота на нашия владетел“, написана от сегашния многозаслужил главен редактор на нашия официален вестник „Ческословенска република“, който виждаше себе си в стария Франц. След това на леглото се появиха и пакетчета шоколад пак с надпис: „Gott, strafe England!“ и с портретите на австрийския и немския император. На шоколада обаче те не си държаха ръцете, всеки от тях беше нарисуван сам за себе си и взаимно си бяха обърнали гръб.
Хубава беше двуредната четка за зъби с надпис: „Viribus unitis!“ 81 81 С общи сили. — Б.пр.
, за да може всеки, който си чисти зъбите, да си спомня за Австрия. Елегантен и много подходящ подарък за фронта и окопите беше несесерът за чистене на нокти. Върху кутията бе изобразен един шрапнел в момента на пръскането му и някакъв човек с каска, който се бе устремил напред с натъкнат на пушката щик. Под това: „Fuer Gott, Kaiser und Vaterland“ 82 82 За бога, кайзера и родината. — Б.пр.
. Върху пакетчето с бисквити нямаше картинка, в замяна на това там беше отпечатан следният куплет:
Österreich, du edies Haus
steck deine Fahne aus,
lass sie im Winde weh’n
Österreich muss ewig steh’n!
с чешки превод на другата страна:
Австрия, възвишен дом,
вдигни ти своя флаг,
нека вятъра го вей.
Австрия вечно ще живей!
Последният подарък бе един бял зюмбюл в саксия.
Когато всичко това бе разопаковано и наредено на леглото, баронеса Боценхайм не можа да задържи сълзите си. От устата на няколко изгладнели симуланти бяха потекли лиги. Компаньонката на баронесата подпираше седналия Швейк и също се бе просълзила. Тихо бе като в черква, но изведнъж тишината бе нарушена от Швейк, който неочаквано сключи ръце за молитва:
— Отче наш, който си на небето, да се свети името ти, да дойде царството ти… пардон, милостива госпожа, не е така, аз исках да кажа: господи боже, небесни отче, благослови даровете, с които твоята щедрост ни дарява. Амин!
След тия думи той взе от леглото едно от пилетата и започна да го унищожава под ужасния поглед на доктор Грюнщайн.
— Ах, какъв апетит има войничето — с възхищение прошепна старата баронеса на доктор Грюнщайн, — той сигурно е вече оздравял и може да замине за фронта. Много се радвам наистина, че всичко му е толкова сладко.
След това тя обиколи леглата и раздаде цигари и шоколадени бонбони. После се върна при Швейк, погали косата му с думите: „Behüt euch Gott!“ 83 83 Да ви пази бог! — Б.пр.
и излезе с цялата си свита.
Преди още да се върне доктор Грюнщайн отдолу, където отиде да изпрати баронесата, Швейк успя да раздаде пилетата и болните ги излапаха с такава бързина, че доктор Грюнщайн не намери пилета, а само купчина кости, оглозгани така хубаво, сякаш пилетата бяха попаднали живи в гнездото на лешояди и там оглозганите им кости бяха жарени от слънцето в продължение на няколко месеца.
Изчезнал беше и военният ликьор, и трите шишета вино. В стомасите на болните бяха потънали и шоколадите, и пакетчето бисквити. Някой дори бе изпил и шишенцето с лак за нокти, което бе открил в несесера, и бе нахапал пастата за зъби, придадена към съответната четка.
Читать дальше