Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Хайде, съблечи се по долни гащи, да те заведем в № 16 — каза любезно той, без да добави нито мръснико, нито пърчо, нито гад такъв, както беше навикнал.

В № 16 Швейк се озова в средата на деветнадесет мъже по долни гащи. Всички те бяха изпратени тук с резолюцията: „Streng behüten, beobachten!“ Пазеха ги много грижливо, за да не избягат.

Ако долните гащи бяха чисти и на прозорците нямаше решетки, на пръв поглед човек би останал с впечатлението, че е попаднал в гардероба на някоя баня.

Фелдфебелът Ржепа предаде Швейк на „цимеркоменданта“ 93 93 Коменданта на килията. — Б.пр. , космат и разгърден тип. Последният записа името му на някакво късче хартия, което висеше на стената, и му каза:

— Утре имаме театър. Ще ви заведат на проповед в параклиса. Ние всички, които сме по долни гащи, стоим точно под амвона. Ще видиш какъв майтап ще бъде.

Както във всички затвори и арести, така и в гарнизонния затвор домашният параклис се радваше на голяма любов. Работата не бе в това, че принудителното посещение на затворския параклис можеше да сближи посетителите с бога или че затворниците научаваха нещо повече за нравствеността. За такива глупости и дума не може да става.

Богослуженията и проповедите бяха приятно разнообразие в скуката на гарнизонния затвор. Работата не се състоеше в това, че затворниците се приближаваха до бога, но в това, че из пътя по коридора или на двора имаше надежда да намерят някой фас от цигара или пура. Бог биваше изместван на най-заден план от малката угарка, която се търкаляше безнадеждно в плювалника или някъде в прахта на земята. Тоя малък вонещ предмет побеждаваше бога и биваше ценен много по-високо от спасението на душата.

А после следваше и самата проповед, истинско развлечение и майтап.

Фелдкурат 94 94 Военен свещеник. — Б.пр. Ото Кац беше просто очарователен човек. Проповедите му бяха необикновено увлекателни, духовити и освежаващи скуката на гарнизонния затвор. Той умееше толкова хубаво да бръщолеви за безконечната милост божия, да ободрява пропадналите затворници и лишените от чест мъже. Толкова хубаво умееше да псува от амвона и от олтара. Как чудно само изреваваше от олтара своето: „Ite missa est!“ 95 95 Вървете си, литургията свърши. . По оригинален начин той провеждаше цели богослужения и бе в състояние да разбърка съвсем реда на светата литургия, да измисля, когато бе вече много пиян, нови молитви и нова литургия, свой собствен ритуал, нещо, което никога още не е бивало.

А можете ли да си представите комедията, когато се подхлъзнеше и паднеше с потира, със светото причастие или с литургичната книга в ръка и веднага след това обвинеше на всеуслишание министранта 96 96 Помощник на католически свещеник. — Б.пр. от наказателната рота, че нарочно му е подложил крак, и преди още да раздаде причастието, му друснеше карцер и връзване на пръсти.

А пострадалият се радва, тъй като това принадлежи към комедията, която се разиграва в затворническия параклис. Та той изпълнява важна роля в нея и достойно се държи докрай.

Фелдкурат Ото Кац, най-съвършеният военен свещеник, беше евреин. Това впрочем никак не е чудно. Архиепископ Кон 97 97 Д-р Теодор Кон — архиепископ в Оломоуц (1900), атакуван от католическите среди заради плебейския си и еврейски произход и строгостта, която проявил при управлението на архиепископския имот, ограбван дотогава от различни управители и наематели. — Б.пр. също беше евреин, а при това и приятел на Махар 98 98 Йозеф Сватоплук Махар (1864–1944) — известен чешки поет, настроен антиклерикално. Въпреки това в 1903 г. се застъпил за архиепископ Теодор Кон, — Б.пр. .

Фелдкурат Ото Кац имаше по-богато минало и от знаменития архиепископ Кон.

Следвал беше търговска академия и беше служил в Школата за запасни офицери. Той бе така добре запознат с поличното право и полиците, че в резултат на едногодишната си дейност доведе фирмата „Кац и с-ие“ до фалит, и то какъв фалит. Старият господин Кац замина за Северна Америка, след като измисли някакъв начин за уреждане на сметките си с кредиторите без знанието им и без знанието на своя съдружник, който пък впоследствие замина за Аржентина.

След като, значи, младият Ото Кац съвсем безкористно подели между съдружниците на фирмата „Кац“ Северна и Южна Америка, той се озова в положението на човек, който изобщо няма какво да наследи, не знае къде да подслони главата си и поради това трябва да постъпи на действителна военна служба.