Ярослав Хашек - Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Съдията Бернис отново седна на стола си и възмутено започна да критикува безобразията при водене на следствията. Между него и капитан Линхарт от много отдавна се бяха установили враждебни отношения, в които и двамата бяха твърде последователни. Попаднеше ли у Бернис дело, което трябваше да бъде получено от Линхарт, Бернис го бутваше някъде, където никой никога нямаше да го открие. Линхарт постъпваше по същия начин с делата, които бяха от компетенцията на Бернис. Те взаимно си губеха и приложенията към делата. 111 111 Тридесет на сто от затворените в гарнизонния затвор прекараха там цялата война, без да ги извикат поне веднъж на разпит. — Б.пр.

След преврата делото на Швейк бе намерено в архива на военнополевия съд със следната резолюция: „Възнамерявал да свали лицемерната си маска и да се обяви открито против личността на нашия владетел и срещу нашата държава.“ Досието му бе пъхнато в делото на някой си Йозеф Коудела, на корицата на което имаше кръстче, надпис „уредено“ и дата.

— Сам виждаш, Швейк го няма никакъв — каза съдията Бернис, — ще наредя да ми го доведат и ако не признае нищо, ще го освободя със заповед да бъде заведен при тебе, а ти вече по-нататък уреждай работата с полка.

След като фелдкуратът си отиде, съдията Бернис заповяда да му доведат Швейк. Когато последният се яви, съдията Бернис го остави да стои до вратата, понеже току-що беше получил телефонограма от Дирекция на полицията, че исканият обвинителен материал под номер седем хиляди двеста шестдесет и седем относно пехотинеца Майкснер е бил получен в канцелария № 1 срещу подписа на капитан Линхарт.

През това време Швейк успя да разгледа канцеларията на съдията Бернис.

Не може да се каже, че тя правеше много симпатично впечатление, особено със снимките по стените. Това бяха снимки на различни екзекуции, изпълнени от армията в Галиция и в Сърбия. Художествени фотографии с изгорени къщи и дървета, чиито клони се огъваха под тежестта на обесените. Особено хубава бе една снимка от Сърбия, на която се виждаше обесено семейство. Малко момче, баща и майка. Двама войници с натъкнати щикове пазят дървото с екзекутираните, а някакъв офицер триумфално се е изстъпил на преден план и пуши цигара. В дъното от другата страна се вижда походна кухня в действие.

— Е, как е вашата работа, Швейк? — запита съдията Бернис, след като приложи телефонограмата към дело. — Какво е вашето провинение? Искате ли да си признаете, или ще чакате да се състави обвинението? Тая работа не може все така да върви. Недейте мисли, че се намирате пред съд, в който съдят някакви цивилни простаци. Имате работа с военен съд, K. u. K. Militaergericht 112 112 На Н. В. военнополевия съд. — Б.пр. . Единственото спасение за вас е да си признаете. Само така можете да избегнете строгата и справедлива присъда.

Когато загубеше обвинителния материал по някое дело, съдията Бернис прилагаше особена тактика. Както виждате, тя не се състоеше в нищо особено и затова не бива да се учудвате, че резултатите от това следствие и подобни разпити във всички случаи биваха равни на нула.

Но съдията Бернис се смяташе за толкова проницателен, че без да има някакъв материал против обвиняемия, без да знае в какво се обвинява, защо е затворен в гарнизонния затвор, само от наблюдение на държането и физиономията на доведения на разпит той винаги съумяваше да комбинира приблизително причините, поради които този човек е бил затворен в гарнизонния затвор.

Неговата проницателност и познаване на човешката психология бяха толкова големи, че един циганин, който бе изпратен от полка в гарнизонния затвор заради кражба на няколко дузини бельо (бил предаден в помощ на завеждащия склада!), бе обвинен от него в политически престъпления: говорил бил в една кръчма с някакви войници за образуване на самостоятелна национална държава от земите, които попадат под чешката корона, и от Словашко, със славянски крал начело.

„Ние имаме доказателства — беше казал той на нещастния циганин, — не ви остава друго, освен да си признаете в коя кръчма се е водил разговорът, от кой полк са войниците, с които сте приказвали, и кога е станало това.“

И нещастният циганин беше измислил и датата, и кръчмата, и полка, от който били неговите мними слушатели, а когато се връщал от разпит, избягал от гарнизонния затвор.

— Вие не искате да признаете нищо — каза съдията Бернис, след като Швейк запази гробно мълчание, — вие не искате да кажете защо сте тук, защо сте затворен? На мене обаче бихте могли да го кажете, преди да ви го кажа сам. Напомням ви още веднъж да си признаете. За вас ще бъде по-добре, защото с това ще улесните следствието и ще си намалите наказанието. В това отношение ние не се различаваме от цивилните.