Л. Хабърд - Врагът отвътре

Запремигах. Как е разбрала, че чашата му е празна?

— Не, благодаря — каза Хелър. — Казахте ми, госпожо, че старата работилница се заключва стабилно и покривът й е все още здрав. Може ли да погледна?

Тя взе връзка ключове и след малко пипнешком тръгна край една стена, заобиколи сградата и отключи работилницата. Вътре имаше място за няколко коли, отдолу имаше канал, прозорците бяха запечатани.

— Изглежда чудесно — каза Хелър. — Бих искал да го наема за няколко месеца.

— Ами малко пари няма да са ми излишни при тази инфлация. Колко би дал?

— Сто долара на месец.

— Сто долара на месец? Божичко! За половината можеш да имаш всичко това, заедно с пилетата!

— Ами тук ще има две коли — каза Хелър.

— Така ли?

— Ще пристигат, ще заминават. Идват ли хора по тези места, госпожо?

— Моята племенница, на два дни, да види дали съм добре. Но понеже прогонвам всички нахалници с пушка, никой не смее да припари дотук, освен племенницата ми.

— Тогава да си стиснем ръцете — каза Хелър. Имате ли нещо против сега да вкарам колата? Трябва да направя няколко приспособления.

— Не, не, заповядай. Има много инструменти, на е пълно с прах.

Той й даде сто долара, а тя му връчи ключове да вкара колата. И после направи нещо, което показа какъв е хитрец и предател — неща, за които винаги съм го мразил.

Затвори вратите отвътре. Свали една чанта, извади от нея ролки хартия и облепи всички прозорци отвътре. Запали старата крушка.

После, да го „бибип“, извади малка лампа от чантата си и я насочи към таксито, след което целият участък стана ЧЕРЕН! Надписът на вратата изчезна! Като прокара лампата по цялата повърхност на таксито, участък по участък, всичко започна да се преобразява от ярко оранжево в непрогледно мастилено!

Разбрах какво използва. Волгарианска „подготовка“. Беше дал на онзи от гаража да я добави към боята. От светлината цветът й се сменяше!

Използват я в по-скъпите рекламни табели на Волтар. Като се прокара отгоре един лъч, превръща се в синьо, втори лъч с различна честота и става черен, защото се променя отразяващата честота в добавката към боята.

Не му отне много време. Като свърши, се наведе към предната страна на колата и скъса някакво покритие върху регистрационния номер. И него превърна в черен.

После отвори чантата и извади шишенце, сипа си малко течност върху пръстите и я втри в лицето и в косата. Изсипа малко и върху горната част на ръцете.

Седна пред огледалото, промени регулатора на лампата и освети главата си. Косата му стана черна. После пак промени регулатора, освети лицето и ръцете си и кожата му стана доста мургава, почти черна. След това си залепи изкуствен черен мустак. Какъв е хитрец и негодяй!

Само че не беше толкова добър. Очите му все още бяха сини!

Носеше черен костюм. Не се преоблече. Извади черна шапка и си я сложи.

Отстъпи няколко крачки назад и огледа таксито. Влезе и свали брояча, за да не се вижда.

Отвори гаража и излезе.

Спря пред вратата на къщата и викна:

— Постоянно ще съм в движение. Понякога може да закъснявам или да излизам много рано.

— Няма проблеми — каза сляпата старица. — Само натисни два пъти клаксона, да знам, че си ти. Всички останали ги прогонвам с пушката.

Един много мургав Хелър потегли с черна кола.

Само че не беше чак такъв умняга. Колата пак си приличаше на старо нюйоркско такси, независимо дали беше оранжева или черна.

Изглежда знаеше точно къде отива. Влезе в някакъв град, огледа номерата на една улица и спря пред стара къща с голяма табела:

Хелър почука и една жена го насочи отзад в двора към някакъв офис.

— Сайръс Ейг? — попита Хелър. — Мене — мой роден език не английски — има среща.

Сайръс Ейг беше много, много стар човек. Той вдигна глава от бюрото си и изгледа непознатия.

— Радвам се, че успяхте да дойдете. Но не знам дали това, което имам, ще ви устрои. Нали знаете, богатите изкупуват всички стари обори и други такива, за да си правят къщи.

Хелър носеше сгънати на ролка карти.

— Мене всъщност търси мини, стари.

— А, да — каза старият агент. — Наистина споменахте нещо такова по телефона. Аз се порових из старите папки. Купуването на мини тук, на изток, не е точно моята работа. Аз продавам стари обори за богатите, да си правят от тях къщи. Седни.

Хелър седна на един разклатен люлеещ се стол.

— Преди стотина години — каза Сайръс Ейг, — може и да е имало мина. Но няма гаранция, че само защото името на този поток е Голдмайн Крийк 3 3 На английски означава „златна мина“. — Б. пр. , там е имало златна мина.