Л. Хабърд - Врагът отвътре

Ръцете на Хелър стиснаха страничните облегалки на стола.

— Естествено, те идваха тук — каза д-р Катзбрейн. — Да, сега си спомням всичко, макар че беше преди няколко дни. Ние тясно си сътрудничим с полицията. Изглежда те открили осем трупа в някакъв парк. Е, какво ще кажеш за това?

Хелър стисна по-здраво облегалките.

— Но все пак — погледна в картона, — Ню Йорк, не трябва да забравяш какво ти казах за вида „Черна вдовица“. Това е еволюционно доказан научен факт, отнасящ се до жените. Това безспорно е случай на прехвърляне на вината. Размяна на ролите, нали разбираш. Тя е примамила горките невинни мъже в парка и ги е накарала да се избият заради нея, за да може да се наслаждава едновременно на изнасилване и на гледката как безумното мъжко естествено съперничество избухва във взаимно избиване, което допълнително стимулира и удовлетворява сексуалния й апетит.

Полицаите имаха друга теория, че две съперничещи си гангстерски банди са използвали трупове, за да маркират границите на оспорваната територия. Ние преподаваме на полицаите, нали знаеш. Много диви животни наистина маркират териториите си. Но в този случай са приложили неправилна теория.

Аз им го изтъкнах и им го доказах, като им показах собствената си дисертация върху еволюцията на жените от вида паяци „Черна вдовица“. Тогава на тях им стана ясно, че в природата на жените е залегнало да постъпват така. И те заключиха, че това е случай на съблазняване, изнасилване и убийство с цел сексуално стимулиране и приключиха случая. Мис Симънс, понеже вече беше настанена в отделението за психично болни, я счетоха за ненормална и така бе сложен край на всичко.

— И какво, още държите под ключ мис Симънс? — попита Хелър.

— О, не! Абсолютно против професионалната етика е да пазиш обществото от криминално лудите. Но може би само този път ще направим изключение заради хората от кметството — в крайна сметка, нали трябва да им служим, те ни плащат — и ще я държим затворена за известно време. Тя е създала доста неприятности на тактическата полиция. Нещо свързано с протести срещу бомбите. Ако хората искат да бъдат бомби, нека бъдат бомби. В никакъв случай не трябва да се посяга на личната свобода. Разбираш ли ме — пак погледна в картона. Но не видя име. Каза: — „Съвет“?, „Съвет“? Тук пише, че си извикан на разговор за съвет.

Облегна се и се замисли. Изви устни и се потупа но устата. После погледна в досието на Симънс и се потри по челото.

— Ами — най-сетне каза той, — единствения съвет, който мога да ти дам, е като намериш някоя жена да лежи със счупен крак, остави я да си лежи.

Пак помисли.

— Да. Просто я остави да си лежи!

— Ще се връща ли мис Симънс в университета? — попита Хелър.

— Защо питаш? — каза д-р Катзбрейн.

— Ако е ненормална, как ще преподава?

— О, глупости — каза докторът. — И да е ненормална, няма никакво значение. Всички умни хора трябва най-малкото да са невротици. Така че, ако е ненормална, значи е гений, защо да не преподава!

Погледна в досието.

— Тук пише, че трябва да излезе навреме, за да поеме часовете си от следващия семестър. Откъде ти хрумна ненормалната идея, че ненормалните хора не могат да преподават в училище? Трябва да си ненормален изобщо да се хванеш на такава работа!

Хелър сигурно помисли, че разговорът е приключил, защото докторът пак взе листа и ножицата, и стана да тръгва.

Д-р Къцмозък веднага се разсея и се поряза. Протегна ръка и енергично махна на Хелър да седне.

— Току-що си спомних защо те повикахме! Да, за бога. Просветна ми изведнъж. — Трескаво запрелиства досието. — И беше много важно. Отнасяше се до нас. До персонала на болницата. А той е най-важен!

Измъкна голям червен лист. По целия горен край бе изписано „СПЕШНО“.

— Аха! Знаех си, че ще стигнем до това! Персоналът на болницата се оплаква от боклука, който правиш!

— Аз?

— Да, ти — триумфално каза д-р Катзбрейн. — Персоналът има отговорни задачи. Трябва на всеки час да бият успокоителни инжекции на себе си и на пациентите. Трябва да вкарват в шок цели отделения, сутрин, обед и вечер. Нямат време да се занимават с чистене на пода!

Докторът се наведе и заклати обвинително пръст срещу Хелър.

— Тя къса на парченца цветята, които й изпращаш! Тъпче ги по бетона! Захвърля га в тоалетните и запушва канализацията! ЗАТОВА НЕЗАБАВНО ПРЕСТАНИ ДА Й ИЗПРАЩАШ ЦВЕТЯ! ЧУВАШ ЛИ?

Хелър се отдръпна от заплашителния пръст и кимна.

Д-р Катзбрейн хвърли досието в кошчето, взе ножицата и си поряза пръста.