Л. Хабърд - Врагът отвътре

Тая измет нямаше да го види как побеждава. Исках да съм сигурен в това!

Самодоволно наблюдавах идванията и заминаванията на Хелър преди състезанието. С него беше свършено, що се отнасяше до мен. Единствената ми малка тревога беше, че може напълно да го убият и пластината ми отиваше на кино. Обаче едно хубаво пътуване до болницата да кажем с няколко счупени кости и с разбито лице щеше да ми дойде добре. И рухването на репутацията му на Земята веднъж завинаги също определено беше приемливо.

Както човек гледа осъдения в килията му, така и аз наблюдавах неговото посещение на партито по случай рождения ден на Бейб Корлеоне в неделята преди съботата. Надявах се, че ще събера повече данни, за да уредя неговото катурване.

Смущаваше ме, че той отива на парти за рожден ден, когато трябва да си гризе ноктите от тревога, свит на две в някоя стая, мислейки за идещата си участ. Но вместо това той, съвършеният флотски офицер, вежлив и цивилизован, посещава скромното честване в сградата на Бейб Корлеоне в Бейон. Сигурно рожденият ден бе там, за да не обявява Бейб, че става с една година по-стара. Просто няколко интимни членове на фамилията и приятели.

Хелър бе отишъл с тях в църквата, вероятно според теорията, че когато си на някоя примитивна планета, богове й също влизат в кръга на запознанствата ти. Но аз забелязах, че вместо да отговаря на молитвите на латински, той използваше волтариански молитви. Надявах се, че тези земни богове в нишите си не говорят волтариански. Не исках Хелър да получи каквато и да било помощ!

Самото парти беше доста кротко. Малка група музиканти — цигулка, мандолина и акордеон — свиреше тихо в ъгъла на голямата всекидневна. Бейб седеше в голям стол, облечена в бяло. Прислужниците й подаваха подаръци, които хората бяха изпратили — предимно пликове с пари.

Хелър беше в дъното, отстрани до една голяма купа с пунш и говореше с този-онзи. Той, изглежда, носеше син костюм, вероятно от коприна, и имаше огромни копчета за ръкавели — сини шестовърхи звезди с диамант в средата. Символът на флотския му чин! Ех, да го „бибип“! Нарушение на Кодекса! Отбелязах си го.

Бейб сега не беше заета. Тя просто бъбреше с нечии съпруги, за да убие времето. Хелър внезапно направи знак към коридора. Джовани влезе, носейки голям плосък пакет. Хелър отиде до Бейб.

— Г-жо Корлеоне — каза той с официален поклон, — бих искал да отпразнуваме този случай с един малък спомен. — Той показа пакета с грациозен жест и каза: — Честит рожден ден на една велика дама.

Не знам как го прави. Когато говори на хората, те му обръщат внимание и им става приятно. Бейб засия и започна да се гърчи от неудобство. Тя взе пакета с помощта на Джовани и започна да сваля хартията. После очите й станаха кръгли. Тя каза:

— Оооооооо!

Скочи и обърна предмета.

— Погледнете! Вижте всички!

Беше рисунка, направена от оная снимка на Джо Корлеоне, която Хелър беше намерил в Кънектикът! Там имаше спретнат млад Свети Джо! И Хелър беше дал да й сложат златна рамка под формата на сърце с лъвска глава отгоре. Изведнъж си дадох сметка, че „Корлеоне“ не беше само град в Сицилия, а освен това означаваше и „лъвско сърце“.

Бейб беше в екстаз! Тя валсуваше наоколо и го показваше на всички с думите, че макар снимката да е направена десетилетия преди да се срещнат, колко си прилича, а! Погледнете това изражение! Истински строител на империя! Дори автоматът „Томпсън“ изглеждаше истински! Скъпият Джо!

Музикантите поеха щафетата и започнаха да свирят „Лъвския марш“ — фамилния химн, изпълнен с ритмични гърмежи от картечници.

Какво вълнение! Този „бибип“ Хелър винаги създаваше такива вълнения! Беше отишъл на рождения ден на Бейб и бе създал цялото настроение! Е, скоро ще бъде свършено с него.

Отне им доста време да се успокоят. И тогава Хелър се приготви да тръгва.

Бейб изведнъж стана много сериозна.

— Джером, бъди много внимателен в това състезание. Карай много бавно и безопасно. — Тя се замисли за момент. — Има нещо, което не разбирам в цялата тази рекламна кампания. Ти просто не изглеждаш същия на онези снимки, които ти правят. Е, грешката не е твоя, разбира се. Много сценични звезди имат същия проблем. Те просто не са фотогенични. Та си мисля, че това не е наред, Джером. Просто ще трябва да се примириш, че не си фотогеничен. Не е необходимо да носиш онези ужасни очила, с които те показват. Просто си обръщай главата настрана от камерата. Аз бях звезда и мога да ти дам добри съвети. Проблемът не е в очите. Камерата прави нещо необичайно със зъбите ти. Може би трябва да използват лещи с мек фокус. И вероятно без светлини. Но дори и да не си фотогеничен, Джером, фамилията ще заложи на теб.