Л. Хабърд - Врагът отвътре

Изи ги вкара в стая, където беше пълно с телекси, телефони и електронни калкулатори. Млад мъж седеше пред една телекс машина и печаташе нещо.

— Всичко това е свързано и готово за работа — каза Изи. — Можем да получаваме справки за обменните курсове на валути по целия свят. Банковите сметки са открити, брокерите са готови да започнат работа. Ще купуваме валута от едно място, ще я продава ме на друго, където стойността й е по-висока и така парите ни ще се завъртят по света и ще ни носят още пари. Всеки час, в който това оборудване стои и не работи, ни струва цяло състояние.

— Ами защо не работи? — попита Хелър.

— Нямаме пари, с които да започнем — каза Изи. Погледна часовника си. — Точно след десет минути долу ще ни чака брониран камион „Бринкс“. Ще те откара вкъщи, охраната ще върне тук твоите сто хиляди долара и утре започваме.

Погледна извинително Хелър.

— Отначало няма да спечелим много пари. Но с печалбите от обмяната ще можем да плащаме всички месечни разходи и като приключим с тези няколко важни неща, ще можем да се заемем сериозно с правене на пари.

Помислих си — какъв печен играч!

Хелър, Бум-бум и Изи слязоха долу и въпреки пиковия час и задръстванията, бронираният камион „Бринкс“ ги чакаше. Качиха се и потеглиха с рев.

След няколко минути Хелър извади стоте хиляди от сейфа си в „Грейшъс Палмз“. Изи ги прибра в сак, качи се в камиона и тръгнаха. Пак без никаква разписка.

Във фоайето Бум-бум каза:

— Ей, аз за кого работя? За Таити или за Делъуеър? Забравих. Божичко, никога през живота си не съм виждал такова обзавеждане на офиси. И то в Емпайър Стейт Билдинг! Порасна ни работата, малкия. Какво трябва да нося, смокинг или генералска униформа?

Показа се Вантаджо.

— Къде са труповете?

— Божичко, Вантаджо — каза Бум-бум. — Трябва да видиш офисите на това хлапе!

— Какви офиси?

— Половин „бибипски“ етаж в Емпайър Стейт Билдинг! — каза Бум-бум.

Вантаджо погледна Хелър.

— Не трябва да даваш на Бум-бум да пие. Изпада в делириум тременс. Излязох да ти кажа, че Майк се обади и каза, че таксито ти ще е готово утре. Най-добре се занеси там и го вземи, Бум-бум.

— Не мога — каза Бум-бум. — Не е събота вечер.

— Ей, каква е тази събота вечер? — попита Хелър.

— Тогава се събира Лигата за граждански напредък — каза Вантаджо. — Всички големи шефове в града. Така че, по това време никой за нищо не те закача. Бум-бум няма да рискува нищо, ако отсъства от града за няколко часа, нали е вън под гаранция.

— Искаш да кажеш, че има някаква среща, на която се събират всички? — попита Хелър.

— Да, шефовете на полицията, кмета и така нататък. За нас тези срещи са лоша работа. Фаустино Наркотичи е председател и тогава раздава всички подкупи. Най-лошо е през първата събота от месеца — тогава присъстват и губернаторът, и висши държавни служители.

— В такъв случай щом не е събота вечер, аз сам ще ида и ще прибера колата — каза Хелър.

— Не, по дяволите, не можеш! — каза Вантаджо. — Не знаеш ли, че в Ню Йорк не е разрешено да карат пенавършили осемнайсет години? Точно затова ти трябва шофьор. Ще изпратя някое от момчетата. Но каква е тази работа с Емпайър Стейт Билдинг?

— Просто нещо странично, което се появи — каза Хелър.

Вероятно Хелър просто така го каза. Неангажиращо. Но в мен се надигна леко безпокойство. Ами ако този Изи не му открадне парите?

Колеж, две коли, геологическото проучване, а сега и тази странна история в Емпайър Стейт Билдинг… Умът ми просто не можеше да го смели! Само едно ми беше ясно като бял ден — от Хелър не можеше да се очаква нищо добро.

А аз нямах никаква вест от нюйоркския офис за агенти Търб и Рат. Хелър трябва да бъде спрян! Не ми беше ясно какво прави, но въпреки това трябва да бъде спрян. Този човек бе жива заплаха! Личен кабинет с изглед към целия Манхатън!

Понеже трябваше да спазвам странен режим заради големите времеви разлики между Ню Йорк и Турция, свикнах да спя по цяла сутрин. Отворих очи и страшно се разгневих, като видях онзи дърт „бибип“ Карагьоз, изправил се до леглото ми, кланя се и мънка нещо. Погледнах си часовника. Беше само единайсет! Впих в него гневен поглед.

— Двама мъже на двора, Султан Бей — Безпомощно размаха ръце. — Те влязоха. Седнаха на пейка. Не щат да си тръгват.

— Ще ги накарам аз да тръгнат! — извиках аз. Грабнах пушката и изскочих на двора.

— Султан бей! — викна Карагьоз. — Не сте облечен!

Тъй или иначе, изкочих навън. Никой не може да ми казва какво да правя!