Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Ще агитираш ли за 35-та поправка в речта си, татко?

Колинс се поколеба, усетил настъпваща буря.

— Да, ще агитирам.

— Защо?

— Как защо? Защото това ми е работата. Аз съм част от сегашната администрация.

— Мисля, че това не е достатъчно основание, татко.

— Имам и други основания. За поправката могат да се кажат и хубави неща.

— Не мога да се сетя нито за едно — атакува го Джош. — Ще бъда честен спрямо теб. Споменах ти, че съм ангажиран в извъндомашна активност. Е, добре, използувам всеки свободен миг, за да се боря против тази поправка. Също така мога да ти съобщя, че се присъединих към групата на Тони Пиърс. Разследвам, проучвам за сметка на „Защитниците на закона за гражданските права“. Готвим се за голяма битка против поправката в Калифорния.

— Желая ви успех, но се боя, че ще загубите. Президентът е поставил всичките си налични сили в полза на поправката.

— Президентът — произнесе с презрение Джош. — Главата му е празна като волейболна топка. Ако можеше, би ни натикал всички под чергата. За нас Тайнън е единствената заплаха. Той е копие на Хитлер.

— Не бива да отиваш толкова далеч, Джош. Той е само полицай и трябва да се справя с нечиста работа. Може да е всичко друго, но не и Хитлер.

— Мога да ти докажа, че не си прав — избухна Джош.

— Какво имаш предвид?

— Най-важният аргумент на защитниците на поправката е, че тя никога няма да бъде приложена на дело освен при истинска опасност от опит да се свали правителството.

— Това е съвсем точно казано.

— Татко, убеден съм, че подкрепящите поправката, тук не включвам теб, а Тайнън и бандата му, имат намерение да я използуват много по-широко, докопат ли се веднъж до нея.

— Да я използуват по-широко? В какъв смисъл?

— Не искам да го разискваме по телефона, но мога да ти го докажа.

— Какво ще доказваш? — настоя Колинс, като правеше усилия да се овладее.

— Ще ти покажа. Ще те заведа там. Проучихме и изследвахме всичко и ще ти отворя очите. Сам трябва да видиш всичко, за да повярваш. Ние, искам да кажа от организацията на Тони Пиърс, държим това в тайна като едно от големите доказателства. Ще го направим публично достояние няколко дни преди гласуването на законодателите. Вярвам, че приятелите ми няма да откажат да го покажа на теб, като имат предвид кой си ти. Надявам се това да промени възгледите ти.

— Готов съм на всичко смислено. Ако не можеш да ми кажеш по телефона какво е то, може би ще ми кажеш къде се намира, разбираш, че моето време е много ограничено.

— Времето ти няма да е загубено. Ще те заведа там. Направи ми услуга, татко, само тази единствена услуга!

Колинс се развълнува. Откакто го помнеше, синът му никога не бе искал услуга от него.

— Може би ще намеря време. Какво ще правим?

— Ще се срещнем в Сакраменто четвъртък по обяд.

— Сакраменто?

— Да, оттук ще пътуваме с кола до мястото, наречено Нюел…

И ето как, понеже беше и баща, и главен прокурор и защото обичаше сина си, той долетя в Сакраменто вместо в Сан Франциско. Предварително промени мястото на срещата с двамата прокурори за Лос Анджелис. Пристигна в Сакраменто малко преди обяд. Джош — обгорял от слънцето, стегнат, с прилично подстригана брада — го очакваше, видимо силно развълнуван. След като се прегърнаха, се отправиха веднага към наетата кола „Меркюри“. Към тях се присъедини специалният агент Хогън, докато свободният агент Оукс остана да ги чака до завръщането им тази вечер, когато веднага щяха да отлетят за Лос Анджелис.

Когато на Колинс вече му се струваше, че са изтекли безкрайни часове на път, Джош го уведоми, че наближават целта. Той не назоваваше истинското предназначение на този уморителен бяг. Трябва сам с очите си да видиш, повтаряше той на няколко пъти.

Докато колата летеше на север по щатското шосе №5 към Уийд, после промени посоката на североизток по №97 към Кламат, Фолс, Орегон, а после отново се върна в Калифорния, у Колинс непрекъснато нарастваше усещането, че лесно се е предал в ръцете на младежа и на налудничавото хрумване да гони дивото. Независимо от това той се опитваше да остане външно спокоен, като пушеше, подмяташе по нещо и в същото време изпитваше удоволствие от присъствието на невъздържания си син.

От своя страна пък Джош беше непоклатимо потаен за това, което предстоеше да покаже на баща си, но беше много словоохотлив по отношение собственото си и на групата му мнение за поправката.

— Едно от най-великите неща в нашата страна е законът за гражданските свободи. Той осигурява свободата на религията, печата, словото, събранията, молбите и ни защищава от преследване, покровителствува обвинените в престъпление, като им обезпечава съдопроизводство под контрол на жури, не позволява прекомерни глоби и жестоки наказания…