Ървинг Уолъс - Документът „R“

В кабинета си Тайнън седеше в центъра на стаята и очакваше Хари Адкок. Когато той влезе и затвори тихо вратата зад себе си, Тайнън бе забил разсеян поглед в килима. Без да повдига главата си, той каза:

— Току-що си отиде.

— Какво искаше? — запита Адкок, приближавайки.

— Искаше да знае чувал ли съм някога за нещо, наричано документът R.

— Чували ли сте?

— Нямах понятие даже за какво говореше — вдигна глава Тайнън.

— Къде е чул за такова нещо?

— Не знам. Бърбореше, че е видял това име сред някакви бележки на Ноъ — изръмжа Тайнън. — Лъжеше! Това наше приятелче мистър Колинс твърде много си вре носа. Намислил е да създава ядове.

Адкок кимна.

— Сядай, Хари.

Тайнън заобиколи бюрото си и седна зад него, докато Адкок зае креслото насреща му. Тайнън се отпусна назад с ръце, скръстени на гърдите, устремил очи в тавана. След малко заговори:

— Мислех го за кротко момче, от тези интелектуалци в леката категория, все още с жълто около устата. Също така го считах за играч от нашия тим, тъй като Ноъ го доведе тук. Вече не мисля така. Съвсем ясно търси да направи беля. Голям тарикат се пише.

— В какъв смисъл, шефе?

— Като си мисли, че може да надхитри Върнън Т. Тайнън. — Креслото под него изскърца, когато изправяше тялото си. — Знаеш, Хари, че тази сграда е паметник на Едгър Хувър. Знаеш ли пък какво искам да бъде мой паметник? Искам това да бъде 35-та поправка, прикачена към конституцията. Пет пари не давам ще бъда ли запомнен с нещо друго. Стига ми да ме запомнят с нея.

— Ще бъде, шефе — извика пламенно Адкок.

— Така ли? Е, тогава нека и нашият мистър Колинс също го разбере. Време му е да започнем да го държим под наблюдение. Не само тук, а и в Калифорния. — Краткото му замлъкване беше истинска заплаха. — Специално в Калифорния, да, хайде да си поговорим за това, Хари, за мистър Колинс и за Калифорния. Имам някои идеи. Да ги изпробваме, а?

Кристъфър Колинс очакваше нетърпеливо пътуването до Калифорния, но причините не бяха речта му и телевизионно го представяне. Беше си съставил план. В четвъртък следобед щеше да пристигне в Сан Франциско и да се настани в един от предпочитаните от него апартаменти на хотел „Сан Франсис“. След това щеше да се срещне с двама от прокурорите на четирите съдебни области на Калифорния и да се почерпят. После щеше да дочака деветнадесетгодишния си син да пристигне от Бъркли. Слел като се нарадват един на друг — не беше виждал момчето от осем месеца, — щяха да се настанят в ресторанта „Ърни“ за приятна, сита вечеря.

Този план обаче не можа да се осъществи изобщо.

Два дни преди отлитането си от Вашингтон Колинс телефонира на сина си Джош, за да уговорят срещата. Започнаха с обичайните въпроси и кратки отговори:

— Как живееш, Джош?

— Адски напрегнато. Колкото щеш домашна работа и извъндомашна активност.

— А как върви училището?

— Ти знаеш, както обикновено.

— Още ли си увлечен в политическите науки?

— Разбира се, само да не ги преподаваха така скучно.

— Виждал ли си скоро майка си?

— Не съм, от рождения й ден. Прескочих до Санта Барбара за два дни. Хелън е добре, само дето не мога да се отърва от приказките й.

— Как е съпругът й?

— Предполагам, че я карат добре, но аз не мога да го понасям. Какво да говорим за минала слава с професионален тенисист с артрит? А най-лошото е, че настоява да ме нарича свой син.

Колинс не можа да се въздържи да не се разсмее, а накрая започна да се смее и Джош. Той наистина беше весело момче, много находчив, когато се налагаше, и много чувствителен към заобикалящия го свят. По външност наподобяваше баща си: висок над един и осемдесет, жилав, с мършаво лице.

Колинс го запита още ли е с брада, той отговори, че я намалил наполовина — Мери настояла да я подстриже. Да, живеели още с Мери в извънбрачно блаженство. Напоследък подновила апартамента им на Стюарт Стрийт, като го боядисала сама отвътре. Джош доста се подвоуми, преди да запита за Карин — с нея се бе виждал само два пъти. Колинс от своя страна се поколеба да му съобщи ли за нейната бременност и накрая му каза, че ще има братче или сестриче след около пет месеца. За радост на Колинс синът му бе очарован и го обсипа с поздравления.

— А кога ще се видим ние двамата? — попита Джош.

— За това ти и телефонирам. Ще ме видиш още тази седмица, ако си свободен. Отлитам за Сан Франциско в четвъртък.

Той му обясни накратко целта на своето посещение в Калифорния. Настъпи внезапно мълчание, а след това Джош запита: