Бернд Улбрих - Последната нощ

Рандайк се усмихна.

— Несигурни времена. Вземи и своя рицар със себе си!

Плътно един до друг, те се приближиха към опасната колона. На няколко пъти ръцете им се докоснаха. Те чувствуваха близостта си. Това бе всичко, което им бе нужно, за да могат да преодолеят ничията земя между Настояще, Минало и Бъдеще.

София сложи ръката си върху гъбата. Почувствува бръмченето и вибрирането на машината.

— Почакайте! — подвикна подире им Маклоъм. — Не искам да ви карам да събирате костите ми. Ще легна на леглото, за да умра, както се полага на един стар глупак.

На вратата той се обърна още веднъж. Гласът му бе тих:

— Сбогом, приятели. Желая на всички ви щастие. — Натъжен замълча за миг. — Забравете стареца, който беше твърде честолюбив и твърде леконравен и се провали не само в своето време. Няма да ме има вече. Ще отнеса със себе си и своето злополучно откритие. — Той изчезна в съседнаха стая. Минута по-късно Трьолс, който стоеше зад Гонсалес до вратата, им кимна с глава.

Прекъсвачът изщрака.

Като стъпваха внимателно, за да не нарушат покоя на Маклоъм, те напуснаха помещението и се оттеглиха в коридора. Маклоъм бе притворил очи. Преди да се скрият зад бетонната стена, Рандайк и София хвърлиха към него последен поглед.

Миг след това зад зидовете проблесна ярка светлина. До ушите им достигна глух, подземен тътен. От вратата излезе облак дим.

Почакаха още малко, после нахълтаха в килията на Маклоъм.

На леглото сред пласт разпръснат пух лежеше един скелет. Дланите му бяха скръстени на гърдите. На безименния пръст на дясната му ръка меко блещукаше тънка, твърде хлабава златна халка.

© 1977 Бернд Улбрих

© 1983 Боян Вълчев, превод от немски

Bernd Ulbrich

Die Letzte Nacht, 1977

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/103]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46