Бернд Улбрих - Последната нощ

— Разказвайте — помоли припряно Рандайк. — Разкажете ни съдбата си!

Старецът се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Простете ми, ако ви досаждам с моите грижи.

— Съвсем не — отвърна Рандайк, — искаме да узнаем какво ви гнети. Няма проблем, за който да няма разрешение.

Усмивката на Маклоъм се премести в очите му. Лицето му излъчваше дружелюбна насмешка, сякаш се забавляваше с многознайството на някое дете:

— Моят проблем е съвсем прост: аз живях твърде дълго. Или може би мислите, че четиристотин и петдесет години не са достатъчно много?

Маклоъм говореше толкова естествено, че думите му извикваха единствено лека изненада. Видът му не будеше присмех. Петимата мъже се примириха с мисълта за естествения му произход — неправдоподобно бе, че се намираха дълбоко под земята; неправдоподобни бяха тези стари зидове; неправдоподобна беше бедняшката стая с музейните мебели; неправдопобно бе всичко, което се бе случило тази нощ.

София доля чашите, но никой от приятелите не пиеше. Единствено Маклоъм си сръбваше. После стисна чашата с две ръце, сякаш тя бе единственото му спасение.

— Роден съм преди около четиристотин и петдесет години — в две хиляди и единадесета година, в град Девъншър. — Маклоъм говореше тихо и несигурно, сякаш първо трябваше да си припомни миналото.

Гонсалес и Люис се спогледаха.

— Моите родители — продължи старецът — бяха доста заможни и това ми даде възможност да получа образованието си в най-добрите университети в света. По-скоро съобразявайки се с нуждите на времето, отколкото със собствените си наклонности, следвах физика.

— Значи сме колеги — възкликна изненадано Трьолс.

Маклоъм го изгледа.

— В такъв случай вие би трябвало да разберете най-добре моя проблем. Известни ли са ви трудовете на Фримън и Равински?

— Само съм чувал за тях — отговори резервирано Трьолс. — Техните трудове днес се смятат за фантастични утопии.

— При кои невежи сте учили? — старецът се вгледа със съчувствие в Трьолс и продължи: — Фрнмън и Равннски бяха моите учители. Известно време спадах към кръга на най-близките им сътрудници. Съвсем скоро обаче ми се прииска нещо повече. Моите идеи ми изглеждаха по-смели. Тъй като исках да се посветя без никакви ограничения на научните си занимания, станах самостоятелен учен. Скромното ми състояние и добре платената частна доцентура в Оксфордския университет ми позволиха този лукс. Още докторската ми дисертация, която разглеждаше проблема за дискретното пренасяне на материята във времето, събуди интерес сред специалистите, въпреки че тя, както и работите на моите учители, се сблъска с неразбиране в консервативния академичен свят. Въпреки многобройните нападки скоро започнаха да ме смятат за многообещаващ талант. — Маклоъм се усмихна стеснително. — Някои не особено сериозни списания с обичайната за времето си мания по суперлативите ме нарекоха Айнщайн младши. Изобщо не мислех да използувам изследванията си за комерчески цели. Напротив, исках да служа на един-единствен идеал — на чистата наука. — Маклоъм вдигна ръката си, сякаш за да предотврати всякакви възражения. — Днес ми е ясно, че при тогавашните условия това изобщо не е отговаряло на действителността. Аз обаче се чувствувах достатъчно самостоятелен, за да не ме е грижа за мнението на другите. — На лицето му се изписа насмешка. — Когато човек достигне моята възраст, започва да вижда много неща по-трезво. Тогава смелостта и надменността ми бяха безгранични. Нямах страх нито от бога, нито от дявола. Аз, който се съмнявах във всичко, успях да докажа математически наличието на кримезоните в Артмановото пространство. — Думите му прозвучаха с дружелюбно превъзходство, когато се обърна към Трьолс: — Произтичащите от това последствия би трябвало да са ви ясни, колега.

Трьолс се облегна назад, за да почувствува твърдата опора на креслото. Жестът му имаше почти демонстративен характер.

— За съжаление познавам само повърхностно идеите, които на времето си са били в основата на тези трудове. Изследванията върху тези проблеми са били прекратени след Юнската революция през две хиляди петдесет и трета година. От философска гледна точка те са изглеждали съмнителни, а и практически неосъществими, като се има пред вид тогавашното положение. За момента е било важно да се преодолее наследството на старата система: не са могли да си позволят празни работи. — Трьолс направи безпомащно движение. — Може би са смятали практическите последствия за опасни.