Ф. Уилсън - Рокаджийско

— Знам какво си мислиш, но просто не е възможно.

Трейси се обърна пак към господин Фай.

— Благодарности, Хай. Бяхте ни от голяма полза. Моля ви, не напускайте града през следващите няколко дни. Може да възникнат нови въпроси.

— Всичко, с което мога да ви бъда полезен. Всичко. Просто ми се обадете.

Когто главния изпълнителен директор се насочи към кабинета си надолу по коридора, Трейси се обърна към Кетчъм.

— Това като кого ти звучи, Сам?

— Мъмбълс — каза Кетчъм, палейки си нова цигара. — Кой друг? Но Мъмбълс е мъртъв, забрави ли? Удави се преди година и почти те повлече със себе си.

— Знам, знам. Само дето всичко съвпада съвсем точно. Човек, на който никой не му разбира: такъв беше Мъмбълс. Пее с квартет: пак Мъмбълс. Достатъчно голям мошенник, за да „заема“ матриците от „Уондър Рекърдс“ и да прави нелегални копия на техните хитове…

— Знам — каза Кетчъм. — Мъмбълс. Само че се удави, беше погребан, а нито един от двама ни не вярва в духове.

— И достатъчно брутален, за да извърши убийство, когато го притиснат в ъгъла — продължи Трейси. Това също съвпада. — Трейси надигна жълтата си филцова шапка и се почеса по главата. — Мдаа. Щура работа.

— Без коментар — отбеляза Кетчъм. — Но докато Мъмбълс изскочи от някъде, какво ще кажеш да се върнем на местопрестъплението и да се опитаме да намерим нещо, което да ни насочи към някой жив заподозрян.

Трейси не успя да заспи. Убийството на Уилям Б. Кавър не му даваше мира. Най-накрая се отказа да се опитва. Остави Тес мирно да дреме в леглото им и се помъкна по коридора към стаята на Младши. Допря ухото си на вратата и се заслуша. Радиото тихичко бръмчеше. Почука и мушна глава в притъмнялата стая.

— Да имаш някакви рокаджийски плочи?

Младши светна лампата и седна в леглото.

— Разбира се. Искаш ли да ги преслушаш?

— Само няколко парчета, да добия представа. Ама много тихо. Да не будим спящите, камо ли мъртвите.

Младши изскочи от завивиките и измъкна отнякъде кутията си с плочи. Показа на Трейси обложките със заглавията и изпълнителите и му пускаше по малко от всяка.

На Трейси всичките му звучаха еднакво. Младши бе подбрал „Блу суейд шуус“ на Карл Пъркинс, „Танг Тайд Джил“ на Чарли Федърс, „Ууби-дууби“ на Рой Орбисън, „Би-бап-а-лула“ на Джийн Винсънт…

— Достатъчно — каза Трейси. — Повече не изтрайвам. Все пак, благодаря за урока, Младши.

Разроши с обич косата на хлапето, както правеше едно време, но омаза ръката си с гел. Бършейки дланта си в долнището на пижамата, той се върна в собствената си спалнята.

И пак не успя да заспи.

Мъмбълс … нима бе възможно да е жив?

Трейси се върна в мислите си към юли миналата година, когато двамата с Мъмбълс бяха попаднали в едно солено блато по време на прилив. Трейси оцеля, но Мъмбълс се бе удавил, защото не искаше — или не можеше — да изостави плячката, с която се бе награбил. Трейси си напъваше мозъка да се сети дали той или Сам, или който и да е друг, бе индентифицирал тялото официално. Бяха го открили привързано към един сандък с бижута, бяха поклатили глави и бяха заключили, че в крайна сметка алчността на Мъмбълс го е затрила,след което бяха изпратили тялото на патолога — обозначено като „Мъмбълс“.

Трейси се насили да се върне в настоящето. Това, което правеше бе безплодно. Само го отвличаше от набелязването на истинския убиец в делото „Кавър“.

И все пак… рокаджийската музика, с всичките онези хълцащи вокали и безсмислени текстове, бе почти второто аз на Мъмбълс, нали така? Ако беше жив, като нищо можеше да се окаже човекът, репетирал в студиото на „Уондър Рекърдс“…

Трейси рязко се изправи в леглото.

Репетиции! Сигурно тези репетиции са записани? Или поне част от тях? Все пак, въпросият квартет са го гласяли за нещо сензационно. Сигурно У.Б. би искал да чуе как ще звучи на плоча?

За пореден път Трейси изскочи от леглото, само че сега вече започна да се облича. Тези записи бяха в състояние да докарат случая до нов обрат.

Нощният пазач на входа пусна Трейси в сградата и го съпроводи до звукозаписните студиа на десетия етаж.

— Като идвах насам забелязах, че големият грамофон не работи — каза Трейси.

— Сутринта го изключихме в памет на господин Кавър. Голямата плоча няма да свири до погребението.

— Сигурен съм, че щеше да оцени жеста.

Трейси се отправи директно към студията. Всички записи и матрици от таванския кабинет на У.Б. Кавър вече бяха описани днес следобяд, така че според Трейси записът от репетицията на мистериозния квартет, ако изобщо съществуваше, може би все още се намираше в студиото.