Ф. Уилсън - Десетия пръст

Тя поукроти топката. Добре. Бе насочила цялото си внимание към мен — още по-добре. Бях сигурен, че мога да замажа нещата, ако не ме издънеше тази моя уста. Точно когато изражението й започна да омеква, почувствах как устните ми се раздвижват. Не можех да направя нищо друго, освен да седя и да слушам.

— Това, което всъщност имах предвид е, че бих искал да я продупча с един специален инструмент, който държа в панталона си. За да сме честни докрай, бих искал да го приложа и на двете ви.

— Мръсник! — изпищя тя и замахна с тежичката си дамска чанта, която мина на десети от инча покрай лицето ми. — Грубиян!

Тя сграбчи Бони за ръката и я повлече навън. Излизайки, девойката ми дари една последна усмивка, съпроводена с похотливо намигване.

Задъхан и облян в пот, затиснах с гръб вратата. Бях загубил контрол над гласа си! Всичко, което ми минеше през ума, веднага изскачаше през устата! Нещо не бе наред!

Бях щастлив, че е един от дните с малко посетители. Отидох в офиса и си налях два пръста бърбън от бутилката, дето я държа в най-долното чекмедже. Гаврътнах го на един път. Хвърлих поглед на дипломата от стоматологичния факултет, която висеше в рамка на стената. Правех си сметки да забогатея тук в Додж. А днес провалих всичко.

Когато чух, че се отваря предната врата, побързах да изляза. Доста е плашещо да не можеш да контролираш това, което казваш. Но аз бях длъжен да се преборя с тази моя слабост. Можех да го преодолея единствено с усилия на волята. Насилих се да отида в приемната.

Бе празна. Влязох в стаята с инструментите и видях, че на стола седи познат силует. Почти всяка вечер играехме покер до зори, като винаги завършвахме наравно, в кръчмата „Четирийсет и девет“. Не бих казал, че бяхме приятели в истинския смисъл на думата, но аз бях най-близкото до приятел същество, което той имаше, като изключим брат му.

Уайът Ърп 4 4 Уайът Ърп — легендарен шериф от ранната история на САЩ бе увиснал на стола, пресягайки се към двуазотния оксид 5 5 двуазотният оксид се е използвал в миналото като обезболяващо, сред страничните му ефекти са пристъпите на еуфория (другото му наименование е райски газ). .

Уайът се закиска:

— Имам зъбобол, Док!

— Не прекалявай с това сладко газченце, Уайът — му казах. — Ще трябва да поръчам ново чак от Чикаго.

Усмивката му трепна, после пак се появи.

— Ще отидеш до Чикаго и там ще си останеш, ако пак опиташ разни щуротии с госпожица Бони Портър.

Едва тогава се сетих, че Уайът напоследък се радва на компанията на вдовицата Портър.

— Не съм я докоснал с пръст!

— Но си наговорил разни похотливи и непристойни неща, за които бих те опандизил, ако не беше приятел. Тя е една прекрасна млада представителка на женското съсловие в Канзас и не би трябвало да бъде подлагана на подобно държание от твоя страна.

— Тя е едно изкушение, което е на път да разцъфне в курва — отбелязах аз.

Уайът ме иззгледа странно. Опитваше се да се намръщи, но азотния оксид не му позволяваше.

— Няма да ти позволя да говориш така за дъщерята на една жена, към която тая нежни чувства.

— Таиш нежни чувства към дъщерята и не искаш никой да се докопа до Бони преди теб! А колкото до вдовицата Портър, единствените ти нежни чувства са насочени към банковата й сметка!

Неговата полуусмивка най-накрая изчезна.

— Ей, Док, дай да се разберем. Аз наистина обичам тази жена!

Аз се разсмях.

— Сигурно мислиш, че съм глупак като теб!

(Какви ги говорех ? Уайът ме превъзхождаше с четири инча и цели сто паунда! Идеше ми да повърна!)

— Мисля, че може да се окаже, че си един глупав мъртвец, Док, ако не внимаваш какви ги говориш — каза той заплашително, докато се надигаше от стола.

Опитах да спра, но не можех. Устата ми продължи да дрънка.

— Айде, айде, Уайът. Ти я използваш.

— Вярно е, че й позволявам да инвестира в няколко от мините, на които съм собственик, но като пазител на реда, протестирам срещу твоите намеци, че съм замесен в нещо противозаконно.

— Ти позориш значката, Уайът. Хоратата ти се смеят — зад гърба ти, естествено, защото знаят, че ако сгазят лука пред теб, ще се окажат зад решетките по някое скалъпено обвинение или ще получат куршум в гърба от брат ти Върджил!

Той вече пристъпваше напред, дясната му ръка бе присвита в юмрук. По мен изби студена пот и усетих, че мехурът ми се опитва да се изпразни. Вероятно в този момент все още можех да го спра с няколко разумни приказки или дори с едно бързо признание на обхваналия ме раболепен страх. Всъщност усетих думите да се оформят в устата ми, точно когато посегна да ме удари…