Ф. Уилсън - Дефинитивно лечение

— Само дето не могат! — каза той през смях. — Защото съм обявен за невменяем! Не съм отговорен. Не е ли чудесно? Уф, прекрасно е да си луд в Америка. Мога да газя останалите, но те мен — не.

Докато той продължаваше да се кикоти, аз го попитах:

— Нямаш ли някакви угризения за това, което си причинил на хората? Според ценителите на изкуството си ограбил обществото, убивайки Колин Уитиър?

— Обществото? Какво е направило обществото за мен?

— Е, може и да си прав, но през целия си живот си причинил неизброими вреди — смърт, мъка, болка. Не чувстваш ли някакъв подтик да компенсираш всичко това?

— Ни най-малко. На първо място поставям Шегаджията. Ако не аз, то кой друг ще се погрижи за него? Аз. Мен. Moi . Обществото, общественото добруване, дребните хорица — да ми ядат ушите. И предпочитам да не споменавате повече Батман в мое присъствие.

Припомняйки си колко бързо се бе освободил от белезниците си преди малко, кимнах.

— И между другото — каза той — красивата Дайна хареса ли колата?

Изведнъж ми кипна отвътре, но външно останах спокоен.

— Както ти не искаш да споменавам Батман, така и аз бих желал да не споменаваш никой от моя личен живот.

— Тя е много привлекателна.

— Надявам се, че нямаш намерение да я заплашваш.

— Да я заплашвам? — Той се засмя. — Тия неща са за разни пистолерос и всякакви там десперадос. Fratellezza свини. Вие ми харесвате, доктор Люис. Нямам интерес да заплашвам скъп за вас човек. И освен това, защо да го правя? Каква полза бих могъл да извлека от вас?

— Може би си мислиш, че мога да ти помогна да избягаш.

Отново смях.

— Мога да избягам, когато си поискам.

— Така ли? Тогава защо си все още затворен тук?

— Защото тук се забавлявам — каза той, като не пропусна да покаже надмощието си. — Както мога да внасям нелегално каквото си искам, така мога и да си тръгна, когато поискам. А когато реша, че е дошло време да си вървя, ще избягам с elan, драги ми докторе. Без вашата помощ. При Шегаджията няма недодялани пандизчиизки номера. Шегаджията няма да се изниже, нито пък ще пълзи по разни тунели. Той или ще отлети или ще си излезе — по собствен избор.

— Ще видим.

— Да. Ще видим. А кога мислите да направите предложение на онази жена?

— Не е твоя работа!

— Ааа! Работа! Ще ми се да ставаше дума за работа! Строежи и заеми — а сега ако обичате, мога ли да остана сам. Схващате ли?

— Приятен ден, Шегаджия — казах аз, докато се надигах.

— Приятен ден, доктор Люис.

Едва сдържах гнева си. Веднага щом пазачите излязоха, избухнах:

— Този път отиде твърде далеч, Шегаджия!

— За какво говорите, доктор Люис?

— За пръстена, дявол да те вземе! За проклетия пръстен!

— Имате впредвид оная джунджурия, която изпратих на Дайна? Не му мислете.

— Не е просто джунджурия и ти много добре го знаеш!

Когато предишната вечер отворих на позвъняването на външната врата, се шокирах при вида на Дайна, която стоеше пред мен със сълзи на очи. Тя се хвърли на врата ми и прошепна колко прекрасно е това, какво романтично предложение. И тогава ми показа пръстена — огромен, с единичен камък, нешлифован, поне три карата. Бил перфектен, така каза тя, годежния пръстен, за който винаги била мечтала и само като си помислела, как съм го пратил в букет от рози, с бележката: „Дайна — Направи живота ми пълноценен. Ожени се за мен. Хал.“

Мислех да й направя предложение, веднага щом си стъпя на краката, но нямах нищо общо с това. Веднага ми стана ясно кой е инициаторът. Трябваше да й кажа още тогава. Но като видях погледа в очите й, радостта, изписана по лицето й, просто сърце не ми даде. Как да й сваля пръстена от пръста и да й кажа, че не е от мен? Прегърнах я и си замълчах.

— Не искам да се бъркаш в живота ми!

— Кой се бърка? — каза той, докато се хилеше. — Вие ми харесвате. Не искам да се ожените за някоя второ качество. След няколко години сам ще можете да си позволите всичко това. Но за момента ми доставя удоволствие да ви помагам. Какво лошо има?

— Опитваш се да опорочиш моята преценка! Но няма да стане!

— Разбира се, че не. И двамата сме наясно, че сте прекалено честен за това. Между другото, в апартамента ви чака един подарък за годежа.

С това чашата преля. Изхвърчах от кабинета за прегледи.

Само дето вътре в мен се надигаше накакво особено ново усещане, нарастваща увереност, че е мой дълг да попреча на този… на този Шегаджия да наранява и корумпира още хора.