Ф. Уилсън - Кожите (Пиеса в едно действие)

ДЖЕЙК: (Шепнейки) Не!

Започва да звучи АВТОМОБИЛЕН КЛАКСОН, а в това време ножът най-накрая достига гърлото му и пронизва плътта във вдлъбнатината над гръдната му кост. Оттам прави дълбок разрез надолу по цялата й дължина, после при корема завива надясно и достига до поясната област. От раната тече кръв. ДЖЕЙК прехвърля ножа в лявата си ръка, а пръстите на дясната пъха под кожата. Хваща здраво и започва да я дере от подлежащите тъкани. Когато КРЪВТА РУКВА, ДЖЕЙК ИЗПЪШКВА и се свлича на колене. Под акомпанимента на собствените си стенания и нетърпеливият звук на КЛАКСОНА, ДЖЕЙК изпълзява вън от сцената през лявата врата.

КЛАКСОНЪТ звучи още известно време, след което спира. Малко по-късно ШАНА ИЗЛИЗА на сцената.

ШАНА: (Озърта се наоколо) Джейк? Защо се…? Джейк, къде си?

Вратата вляво бавно се отваря, поскърцвайки. Първото, което се появява, са РЪЦЕТЕ на ДЖЕЙК, които е протегнал пред себе си. В тях държи кожен елек, направено от човешка кожа — блед и покрит с косми от външната си страна, кървавочервен отвътре. После се показва и останалата част от ДЖЕЙК, който е без риза, влачи краката си по земята, малко залита, държи пред себе си елека. Тялото на ДЖЕЙК е кървава развалина, там, където е одрал от кожата едно голямо парче с формата на елек. Останала е кожа само по ръцете, врата и лицето му; останалата част е в ръцете му (косматата ивица все още е увита около дясната)

ДЖЕЙК: (Пресипнало) Донесох… ти…нещо.

ШАНА ПИЩИ и се отдръпва назад.

ШАНА: Джейк! О-мили-Боже, Джейк, какво се е случило с теб?

ДЖЕЙК очевидно се чувства отпаднал от травмата и загубата на кръв, но продължава неумолимо да се приближава, тътрейки се покрай работната маса, протягайки своя подарък.

ДЖЕЙК: Направих го… за теб…

ШАНА: Махай се, Джейк! Божичко, махни това нещо от тук!

ШАНА заобикаля масата от другата й страна. ДЖЕЙК продължава да обикаля след нея.

ШАНА: (Хлипайки) Не! Джейк, моля те! Какво правиш ?

ДЖЕЙК я преследва, подтикван от неумолима сила.

ДЖЕЙК: Шана… подарък… направих го за теб…

ШАНА: О, Боже!

ШАНА събаря масата върху ДЖЕЙК и той пада на земята. Тя се втурва към вратата в средата на сцената, но се ПОДХЛЪЗВА в кръвта по пода и се свлича долу. ДЖЕЙК пълзи към нея, подавайки й елека.

ДЖЕЙК: Шана…

ШАНА се изправя с олюляване и се хвърля по посока на вратата в средата на сцената. Препъва се и предмишницата й се удря в един от капаните, които висят на стената. Капанът се затваря с хищно ЩРАКВАНЕ. ШАНА КРЕЩИ от болка. А ДЖЕЙК неумолимо се приближава. Тя се опитва да излезе заедно с КАПАНА, но четрифутовата му верига е закована за рамката на вратата. Полудяла от болка и отчаяние, че не може да се освободи, тя сграбчва един нож от закачалката на стената и започва да кълца китката си. Кръвта плисва. ДЖЕЙК вече се е изправил на крака и се приближава.

ДЖЕЙК: Шана… подарък…

Все още нанасяйки удари с ножа по китката си, ШАНА се хвърля през вратата и се изгубва от поглед — но веригата се опъва и тя отново ИЗПИЩЯВА. ДЖЕЙК отива до вратата и поглежда в посоката, в която се е изгубила ШАНА. Лицето му се озарява от широка усмивка, когато я забелязва.

ДЖЕЙК: Шана… знаех си, че няма да ме изоставиш!

И тогава от гърлото на ШАНА се разнася нов ВИК на болка, а капанът увисва на рамката на вратата и започва да се люлее. В челюстите му виси окървавена човешка ръка, отрязана до китката. Докато се полюлява напред-назад, ДЖЕЙК напуска сцената, протягайки елека пред себе си.

ДЖЕЙК: (Гласът му се отдалечава) Шана… върни се… ще настинеш…ето…облечи това…

© Ф. Пол Уилсън

© 2003 Константин Траев, превод от английски

F. Paul Wilson

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1766]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48