Ф. Уилсън - Кожите (Пиеса в едно действие)

ДЖЕЙК: (Развълнуван) Погледни ги! Погледни ги! Откъде по дяволите ги е набарал този стар хитрец? Прекрасни са!

ДЖЕЙК оглежда и последната сушилня, след което се изправя.

ДЖЕЙК: Първокласни! Какво палто ще стане само! Погледни цвета! Никога не съм виждал такова съвършенно съответствие! Няма да се налага да се боядисват! Шана! Виж ги!

ШАНА: (Вдига поглед от брошурата) Ъ?

ДЖЕЙК: Не ме ли слушаш? Какво е това?

ШАНА: Ааа, една от онези брошури, с които побърканите природозащитници ти затрупват колата. Чуй това: „Животните не са длъжни да жертват кожите си, за да подхранват човешката суета.“ (Смее се) Не са ли побъркани, а? (Говори на брошурата) Ай, ай, ами щом Бог не иска да се киприм с кожени палта, защо е създал животни с красива козина? А? Кажете ми де?

ДЖЕЙК: (Взимайки й брошурата) Забрави за това. Ела да ги погледнеш, ако обичаш. Великолепни са! (Повдига една кожа) И от тях ще стане великолепно палто, Шана. Когато стане готово, искам ти да го представиш.

ШАНА: Джейк, аз вече не участвам в ревюта на кожени палта. Целя се по-нависоко.

ДЖЕЙК: Това ще те изкачи по-нависоко. Довери се на Джеки. Това палто ще ти издейства място на корицата на всяко водещо модно списание в света.

ШАНА: Джейк…

ДЖЕЙК: Чакай. Само им хвърли едно око. Докосни ги. Почувствай ги. Не са ли чудесни?

ДЖЕЙК подава кожата на ШАНА. Прекрасна е. Козината блести и святка. По нея пробягват цветовете на дъгата.

ШАНА я поглежда, врътва се, после пак я поглежда. Без да се приближава, тя обикаля наоколо, гледа я под различен ъгъл, като хипнотизирана е. Поглежда ДЖЕЙК въпросително. Той и я подава, кимайки окуражително. Най-накрая ШАНА взима кожата и прокарва ръка по нея.

ДЖЕЙК: Ще ти стои великолепно, Шана. Убеден съм!

Очите на ШАНА блестят, при мисълта за палтото, което ще се получи. Сигурна е, че трябва да представи това палто, но не знае как да процедира с ДЖЕЙК.

ШАНА: (Гласът й е прехласнат) Джейк, никога не съм виждала… или (Потърква козината в бузата си) … докосвала подобно нещо. От какво животно е?

ДЖЕЙК: Аз… не съм много сигурен. Не знам дали Джеб ще успее да намери други такива.

ШАНА: Тези закупи ли ги вече?

ДЖЕЙК: Е, не още. И доколкото го познавам, тоя лукав „боровец“ ще иска майка си и баша си. Бог ми е свидетел, че бих му дал всичко. Само че ще поиска пари в брой, от каквито не бъкам в момента. Ако не прояви обичайната си твърдоглавост, може и да се споразумеем. Познавам го. Ще се опита да лавира, да се оправдае с цените…

ШАНА: Тия кожи ще стигнат ли?

ДЖЕЙК: Да бе. Достатъчни са за едно дълго палто. Но само за едно. Което може да се превърне в уникат.

ШАНА: (Очите й светват) Уникат? Искам го, Джейк.

ДЖЕЙК не казва нищо, докато гледа как ШАНА увива кожата около ръката си и й се наслаждава. Изражението му става пресметливо.

ШАНА: Чу ли какво казах, Джейк? Искам да представя това палто.

Когато отново не получава отговор, ШАНА се обръща и го поглежда.

ШАНА: Слушаш ли ме?

Усещайки, че в момента той командва парада, ДЖЕЙК става особено делови.

ДЖЕЙК: (Прочиствайки гърлото си) Да. Амиии. Това е много хубаво, скъпа, но що се отнася до представянето на палтото, ти не си единственият фотомодел, който подлежи на обсъждане.

ШАНА: Забрави за останалите. Не допускай никой друг да се приближава до това палто. То е мое . Родена съм за него.

ДЖЕЙК: Ще видим.

ШАНА: (Губейки от предишната си самоувереност) Джейк, сигурно се шегуваш.

ДЖЕЙК: Шана, Шана, Шана. Със сигурност ти е ясно, че не си единственият фотомодел в Ню Йорк. Това обаче, може да се окаже единственото по рода си палто в света. То ще постави фабриката ми на икономическата карта. Когато става дума за нещо толкова важно, не мога да позволя да го представя кой да е. Наближава Международното изложение на кожени палта и трябва да ме убедиш, че ти си най-подходяща за целта, преди да ти позволя да дефилираш с това палто пред всичките ми ръмжащи конкуренти.

ШАНА: (Саркастично) „Да те убедя“, а?

ДЖЕЙК: Ами… да… така да се каже.

ШАНА започва да се фръцка около него, полюлявайки подигравателно бедра.

ШАНА: И какво точно би могло да убеди Джеки кожухаря, че е открил подходящия фотомодел за тази работа?

ДЖЕЙК: Аа, не знам. Използвай въображението си.

ШАНА: Да използвам въображението си? Добре. Ще използвам въображението си. Само че по такъв начин, че да не ти се налага да използваш своето…

ШАНА се обръща към ДЖЕЙК, разгръща палтото си и си повдига полата, излагайки на показ черните си бикини и колан с жартиери. Долната челюста на ДЖЕЙК увисва и той се вторачва в нея. Първите му опити да каже нещо са неуспешни. След което: