Ървин Уелш - Порно

Та, в книгата, един пич убива онази дърта лихварка, която всички мразят. Така. Ако убиех себе си, това си е чисто самоубийство и никой не дава пари за това. Но ако ме убиеха, убийство, значи, от някое трето лице? Точно така. Целият номер със застраховката трябва да стане някак. Заради Али и дребното човече. Това би било стъпка напред. Аз съм непоправим, човече, така че като се замислиш, напълно логично е да напусна играта. Обичам ги до смърт, тези мои котенца, но нека не се заблуждаваме, човече, аз съм един голям пасив. Не мога да изкарвам пари, не мога да остана чист, не мога да спра да им причинявам мъка. Просто бавно убивам това гадже, както е тръгнало и тя скоро ще се върне към дрогата, а малкият Анди ще го вземат в дом. Няма да я бъде тая, човече, по никакъв начин. Така че остава едно — застраховката. Отрязвам всичко. Напускам купона и оставям Али и Анди осигурени. Нещо като в онази телевизионна игра, Семейно богатство, дето ги питат какво ще предпочетат. Да кажем, 20 000 лири изплатена застраховка или безработен закоравял наркоман без квалификация и без пукната пара. Не е голяма дилема, ако имаш грам акъл в главата. Така че, време е да си вървя, но нещата трябва да се изпипат добре.

Онзи адски шок, който споменах, ме тресна вчера, докато ровех из квартирата и в портмонето й за пари, а вместо това по погрешка намерих дневника й. Просто не се сдържах, човече; исках само да надникна. Знам, че е адски грозно, направо си е престъпление, но нали не бях говорил с нея от сума си време, просто исках да разбера какво си мисли, значи. Голяма грешка, приятел, неведението ми било истинско блаженство, но де да знам. Та, така ме разтърси, човече, това, което бе писала, сякаш говори на малкия Анди.

Не знам къде е татко ти, моето момче. Отново ни разочарова, дребосъче, и аз пак съм тази, която трябва да бъде силна. Татко ти може да се дъни, но аз не. Просто, защото някой трябва да бъде силен и аз съм малко по-добре в това отношение, отколкото твоя слаб, глупав татко. Иска ми се да беше някой истински мръсник, защото така щеше да е по-лесно. Сега е дяволски трудно, защото той е най-добрият човек, когото можеш да срещнеш. И не вярвай на никого, ако ти каже обратното. Но не мога да бъда едновременно твоя майка и негова майка. Не мога, защото не съм достатъчно силна. Ако бях, щях да го направя, нищо, че щеше да ме мрази. И въпреки това, щях да го направя. Но не съм и трябва да сложа теб на първо място. Просто защото си още толкова малък.

Направо ме помете, човече. Прочетох го веднъж, два пъти и трябва да призная пророних една-две сълзи, не само за мен, а и за авторката, така да се каже. Цялата тази любов, която отива там, където не трябва. Спомням си, че като млад бях побъркан, не направо луд, луд по тази жена, но мислех си, не е в твоята категория, Спъд, забрави. Такова гадже от Висшата Шотландска Лига няма да се хване с изпаднал играч от Източна Дивизия. Но пред Купата на Дрогата всички са равни, а също трябва да вземем предвид и късмета на жребия. Така, веднъж си тръгвахме заедно от едно друсане, напълно мотани, когато просто се случи. Мисля си, какво са направили с нея тия осем години, през които бяхме заедно. Не, просто трябва да я пусна да си върви, да изляза от играта, и да й осигуря добра отплата.

Трябва да го направя, човече и това е.

След групата, се завличам по Уок, опитвайки се да вляза в ритъм, преди да ме втресе и да започне познатата агония и потене. Опитвам се да си отвлека вниманието като мисля за блондинки и книги, онова интелигентно блонди, с дълбокия глас, дето се пред полага, че е кефа на интелигента. С нея можеш и да обсъдиш малко по-дръзки романи, няма проблем. Като стана дума, тъкмо отсреща има отворена малка книжарничка и тръгвам да пресичам, за да хвърля един поглед. Кофтито е, че времето ми тече някак по-бавно и един бързак за малко не ме отнася с колата си и отминава надувайки клаксона надолу по улицата. Страшно се стряскам, като ме обърсва с бронята, така да се каже, скелетът ми изскача от кожата, тропва една бърза жига и пак се връща в тялото ми.

Нищо ми няма, нищо ми няма. Добре съм. Влизам и усещам онзи застоял мирис, дето го има в старите книжарници, но тук гледам и всякакви нови неща, значи. Някакъв стар дебел котак със сребърна коса и очила не изпуска от поглед клиента Спъд Мърфи, който се ровичка наоколо. Успявам да изкопая едно книжле за историята на Лийт. Вътре все стари неща, значи, но да не забравяме, историята си е история и сигурно така трябва да си бъде! Гледам главата за съвременен Лийт, и там ги има всички ония работи за HMS Royal Yacht Britania 4 4 HMS Royal Yacht Britania — кораб, използван от кралското семейство и множество британски политици до 1997, когато е закотвен като музей в порт Лийт. — Б.пр. и тъй нататък, но няма и дума за YLT. Някой трябва да напише истинската история на старото легендарно пристанище, да поговори с хората, онези старите кокали, дето са се блъскали по доковете, дето са запивали по кръчмите, дето са движили с бандите, тедитата, YLT, CCS, оттогава, та чак до сега, до малките копелета с пръстените, хип-хоп рапърчетата като моето малко приятелче Къртис, дето заеква.