Ървин Уелш - Порно

Изтегнат в металния резервоар на аеротонната баня в Портобело, се наслаждавам на горещата вода и ободряващия масаж от водните струи. Струва ми се, че точно това е най-основното нещо, което ми липсваше в Лондон през последните десет години. Ех, аеротонните бани в басейна Порти. Невъзможно е да обясниш на непросветения същинския транс, състоянието на блаженство, в което човек изпада, далеч по-велико от която и да е сауна или турска баня. Великолепно старомодния метален басейн а ла Жул Верн, с всички онези метални тръби, клапи, болтове. За дъртаците, които се влачат тук през деня, мястото е единствен смисъл в живота.

Решавам, че това е най-доброто разположение на духа, в което да разпространя добрата новина, излизам с нежелание от басейна, увивам се с хавлия през кръста и се паркирам пред шкафчето си в съблекалнята, където е GSM-ът ми. Сигналът е идеален за закрито помещение. Обаждам се на всички, за които се сещам и им съобщавам добрата новина за фестивала в Кан. Ники споделя възторга ми, Биръл изгрухтява недоволно — „Идвам“, все едно съм му съобщил, че десетгодишната присъда, която току-що е получил е била намалена с няколко месеца. Тери реагира съвсем типично:

— Нямам търпение. Всичките тия французойки и лъскави гаджета ще се редят на опашка.

Тръгвам към Лийт и пъба. Тъкмо драсвам да се ошумоля нагоре по стълбите към офиса, за да прослушам съобщенията на секретаря за Банана Адзури Филмс, когато Мораг ме причаква до перилата и онзи неин стреснат поглед под невъобразимата й нова прическа ме заковава на място.

— Мо! Имаш нова прическа? Отива ти — усмихвам се. Мо гледа като борсук, напълно неповлияна от чара ми.

— Зарежи косата ми, Саймън. Тук идва един от Ивнинг Нюз. Задава всякакви въпроси за теб и се интересува, дали не правиш някакви филми на горния етаж.

— А ти какво му каза?

— Казах му, че не знам нищо за никакви филми — отвръща тя, поклащайки глава.

Мораг не е порта, поне това е сигурно.

— Мерси, Мо. Това е жив тормоз. Ако тоя кретен се появи отново, само ми кажи. Първо ще го гръмна, а после ще му подпаля и къщата, мамка му — изцепвам се в шокираната й физиономия.

На път съм да се измета горе, когато старата крава измучава:

— Имам нужда от помощ долу, Саймън. Али трябваше да иде в болницата. Мъжът й е пострадал.

— Кой, Спъд ли?

— Да.

— Какво се е случило?

— Не се знае, но доколкото разбрах много е зле.

— Добре, дай ми пет минути… — казвам, странно разтревожен за Мърфи. Не, че сме си кой знае колко близки вече, но никога не бих пожелал злото на този бълхарник. Тръгвам нагоре по стълбите, махайки на панираната женица. — Трябва да проверя пощата…

— Освен това Паула си дойде от Испания. Разпитва как вървят нещата. Казах й, че добре, но тя ми е приятелка и не мога да те прикривам, Саймън. Няма да лъжа Паула.

Заковавам на място.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, че мистър Кресуел от пивоварната, много свестен човек, казва, че не си му платил за доставката от миналата седмица. Казах, че ще му се обадиш и ще уредиш нещата.

Обмислям положението преди да отвърна на Мо.

— Кресуел е паникьор. Корпоративна мишка. Не може да разбере, че бизнесът се крепи на кредита и оборота. Само си седи в лъскавия офис във Фаунтинбридж и се преструва, че чатка нещо от бизнес. Един ден в пъба би го убил. Ще говоря с него — плещя аз и влизам в офиса за една бърза, укрепваща линия кока преди да се заема със задълженията си в бара.

Обявил съм сбирка за тази вечер в пъба. Господ знае защо. За да ги държа в течение сигурно. Форестър не е поканен, тъй като, ако двамата с Рентън попаднат на едно място, неприятностите са неизбежни. Разбира се, Рентън не се появява. Раб се дотътря, а Тери още с пристигането си иска пари. Най-внезапно всички са полудели за пари. За кого, по дяволите, ме вземат? Сигурно Рентън е виновен, само той им е размътил малките мозъци по мобилния.

— Съжалявам, Тери, баламите свършиха или с една дума отговорът е не.

— Значи така, няма да получа нищо за труда си?

— Ти нямаш дял в печалбата, Тери — обяснявам. — На теб ти се плаща като на ебач. През цялото време този бардак се движеше от мен.

— Прав си — отвръща той с усмивка, която определено ме притеснява. — Така стоят нещата.

Ентусиазмът на Тери го правеше полезен до определен момент. Пълната му липса на амбиция обаче означава, че той никога няма да стане играч в индустрията. Човек се старае, предлага им възможности да се учат и израстват. Останалото зависи от тях. Но той го прие добре. Твърде добре.