Ървин Уелш - Порно

Вече не го виждам, виждам само лапата, но усещам поглед му.

— Ти… знам, какво се опитваш да направиш…

— Изхарчих ги всичките, човече — усмихвам се през болката. — Съжалявам, котако…

Франко изхриптява, сякаш съм го ритнал в корема и тъкмо се опитвам да кажа още нещо, когато усещам този удар отстрани на лицето си и се чува хрущене, ужасно изпукване от челюстта ми. Болката е сгадяваща, но и по някакъв начин ме прави безчувствен. Тогава чувам гласа му, пак така странно умоляващ.

— Ти имаш Алисън и детето! Какво ще спечелят те, ако умреш, егоистично копеле такова?

И пак ме рита и рита, ударите просто валят, но вече не ги чувствам, само си мисля… за Алисън, за малкия Анди… спомням си онова лято покрай брега до пристанището, тя с онази широка лятна рокля за бременни, аз докосвам корема й и усещам как рита детето. Как й говоря и сълзи се стичат от двама ни, че детето ще направи всички ония неща, които аз не съм направил. Радостни сълзи, радостни и за двамата. После в болницата като го държа за пръв път. Усмивката й, първите му стъпки, първата му дума, която беше „татко“… виждам всичко това и искам да живея, Франко е прав, човече, прав е… вдигам ръка и дишам тежко…

— Прав си, Франко… прав си… — стена, стена с цялото си сърце. — Благодаря ти, приятел… Благодаря, че ми даде да разбера… Искам да живея…

Не мога да видя лицето на Франко, всичко е пълна тъмница, не мога да го видя с очи, но го виждам с мисълта си, човече. И е жестоко и зло, човече, само го чувам да казва:

— Късно е за това, копеле, трябваше да помислиш преди да решиш да ми се правиш на отворен и да ме дразниш…

И отново забива шут в мен…

Опитвам се да изпъшкам, човече, но сякаш съм далеч и нищо не действа, сякаш изчезвам… тъмно е… става студено, но някой ме разбужда с шамари и си мисля, че съм в болницата, но над мен е само лицето на Франко.

— Събуди се, събуди се, златен, не искам да изпуснеш купона, копеле! Защото ти ще умреш сега, ще умреш — няма пет-шест, само че ще стане бавно, мно-ого бавно, мръсно копеле такова…

В лицето ми се забива още един юмрук и виждам Алисън, която ми се усмихва и малкия човек и си мисля как ще ми липсват и после я чувам, чувам Али да пищи:

— ДАНИ! КАКВО СТАВА… КАКВО ПРАВИШ С НЕГО, ФРАНК!

Тя е у дома с детето… и Бегби й крещи:

— ТОЙ Е ПРЕВЪРТЯЛ! ОТКАЧИЛ Е! АЗ ЛИ ОСТАНАХ ЕДИНСТВЕНОТО КОПЕЛЕ С АКЪЛА СИ ТУК? КАЖИ МУ!

После той излита, изчезва през вратата, а Али плаче, застанала е на колене и държи главата ми:

— Какво стана, Дани? Заради наркотици ли е?

Плюя кръв.

— Стана грешка… това е…

Гледам малкия, който реве, страшно изплашен.

— С чичо Франк само си играехме, момчето ми… само си играем…

Опитвам да задържа главата си изправена, да се държа смело заради него, но болката е навсякъде и всичко бавно ми се върти, усещам как потъвам и губя съзнание, падайки надолу в дълбок тъмен водовъртеж…

Пием с моето старо приятелче и нов бизнес партньор в Сити Кафе, когато съобщавам добрата новина. Рентън, който е сложил няколко кила отгоре, се звери в писмото, което му бутам в ръцете, после гледа мен и пак писмото с неприкрито страхопочитание.

— Изобщо не мога да разбера как си го извъртял този номер, честно, Саймън!

— Всичко опира до качеството на работата и навременното изпращане на филма!

Сигурен съм, че копелето си мисли, че съм използвал връзките на Миз. Да си мисли каквото ще.

Рентън повдига рамене и пуска възхитена усмивка.

— До-обре! Досега играхме по твоята свирка и всичко е точно — казва той и отново преглежда писмото. — Прожекция на целия филм на порно фестивала в Кан! Както и да го гледаш, самият факт е сериозен успех!

Обикновено ласкателството е най-ароматния мехлем за егото, но когато излиза от устата на Рент Бой, човек трябва да се сниши и да чака откъде ще му дойде. Обсъждаме дали и как да направим Уебсайт на филма — www.sevenrides.com, но за мен е най-важно да имаме достатъчно готова продукция за продажба. Което пък означава, че някой тъпак трябва да се залости в склад в Амстердам и да слага готовите касети по кутии. Сещам се само за един, който и без това има работа в Амстердам.

Така заминаваме на кратко ваканционно пътуване, но да се забиеш в някакъв склад далеч не е кой знае какъв купон. Мястото е кошмарно, спокойно може да те хване клаустрофобия. Когато се връщаме в Единбург, изпитвам неистова нужда от освежителен престой в басейна Порти Бате, така че стискам зъби и плащам на алчния бакшиш да ме закара направо там. Рентън ме придружава само до центъра и неохотно ми бутва една десетарка на слизане.