Крис Удинг: Отрова

Отрова се изправи, възнамерявайки да отнесе Азалия в стаята си, където мъничето можеше да си играе на спокойствие, наслаждавайки се на относителна свобода зад затворената врата. В същия миг Лайкучка откъсна поглед от гъбите, които миеше, и се провикна:

— Внимателно!

— Щом мога да нося кошница с гъби, значи мога да нося и собствената си сестра — отвърна Отрова и затвори вратата на спалнята след себе си.

Хижата им бе разделена на четири части. Беше само на един етаж, защото подпорите на платформата не можеха да издържат повече. Главното жилищно помещение заемаше по-голямата част от къщурката и мебелировката му се състоеше от маса, няколко стола, огнище и фурна. Всичко вътре бе изработено от дърво, с изключение на каменното огнище и ръждясалата желязна фурна. Тъй като колибата не разполагаше с отделно помещение за баня, всички се къпеха пред огнището — в Черните блата не се обръщаше особено внимание на благоприличието. Останалата част от единствения етаж бе разделена на три стаи, всяка от които — долепена до задната стена на хижата. Двете по-големи бяха спални — една за момичетата и една за възрастните, а третата служеше за тоалетна. Това, което я правеше такава, бе пробитият в пода отвор, който гледаше директно към сумрачните води на езерото.

Стаята на Отрова — тя я възприемаше като своя, поне докато Азалия не станеше достатъчно голяма, че да предяви права за лично пространство — беше тясна и потискаща, но все пак й осигуряваше някакво убежище и поради тази причина девойката я ценеше. До едната стена бе допряно опърпано единично легло, а до другата имаше бебешко креватче, снабдено с висока решетка, за да не може сестричката й да се измъкне самичка посред нощ. В средата на помещението стоеше ниска масичка, върху която гореше свещ, а до леглото на Отрова се мъдреше неголяма библиотечка със захабени полици, където бяха наредени украшения и книги. Всичките й книги бяха или подарени, или дадени назаем от Чевръстия. Още от самото начало приятелството й със стареца не се хареса на Лайкучка, но момичето с теменужените очи бе сигурно, че мащехата й не изразяваше собственото си мнение, а просто повтаряше като папагал онова, което говореха съселяните им:

Чевръстия й беше донесъл невероятни подаръци от пътешествията си — странни дърворезби, перо, за което се кълнеше, че е от грифон, вкаменено яйце от птица, която летяла надолу с главата… Отрова подозираше, че последното е измислица, понеже беше доста по-малка и наивна, когато старецът й го подари. Що се отнася до книгите, те бяха предимно с легенди и сказания — истории от всички краища на Владенията. Момичето с теменужените очи ги поглъщаше лакомо; толкова лакомо, че накрая й стана лошо от тях. „Явно прекаляването с хубавите неща също може да ти се отрази зле“, каза си тя.

— Всичките са едни и същи — оплака се една вечер девойката на Чевръстин. — Воинът спасява девицата и двамата се влюбват, а глупакът надхитрява злия крал. Винаги има трима братя или сестри и все най-малкият успява там, където другите двама се провалят. Винаги трябва да си мил и добър с просяците, защото те непременно крият някаква тайна, и никога, ама никога не бива да се доверяваш на еднорог. А ако отгатнеш гатанката, която ти зададат, те или ще се самоубият, или ще изпълнят всичко, което им заповядаш. Всичките са едни и същи и са ужасно глупави! В живота никога не става така!

Чевръстин кимна замислено и пое глътка ароматен дим от наргилето си.

— Естествено, че в живота не става така. Права си за всичко, с изключение на еднорозите — ще разкъсат вътрешностите ти, преди още да си мигнала. Тези неща тук — той потупа с показалец книгата, която Отрова държеше — са простички историйки. Истинският живот също е история, само че далеч по-сложна. Той също си има начало, среда и край. Всеки от нас следва едни и същи правила… които са ужасно много на брой. Всеки от нас си има отделни глави и изпълнени с напрегнато очакване финали. Всеки от нас си има път, който трябва да измине. Някои се скитат нашир и длъж и се връщат с празни ръце; други не ходят никъде и тяхното пътешествие ги прави най-богати от всички. Едни от историите имат поука, а други са лишени от какъвто и да е смисъл. Някои ще те накарат да се смееш, а други ще те разплачат. Светът е библиотека, Отрова, в която никога не ще успееш да прочетеш една и съща книга два пъти.

Девойката изсумтя пренебрежително, макар че казаното от възрастния мъж й харесваше.