Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

— Много се радвам — отвърна Таниел и отново нападна, отблъсквайки сабята на Блейк и го удари в носа.

Блейк залитна назад, ругаейки, и докосна лицето си с ръка.

— Счупи ми проклетия нос! — извика той. Таниел пробиваше защитата му с чисто безразсъдство. Боравещият с нож трябваше да се пази, да се отдръпва и да напада единствено, когато му се удадеше подобна възможност. Иначе рискуваше да загуби някои от пръстите си. Но Таниел бе нападнал Блейк, сварвайки го неподготвен, с което се бе изложил на огромна опасност. Блейк не успя да отреагира, тъй като бе силно изненадан от дързостта му. Биеше се като човек, когото не го бе грижа за собствения му живот.

Но край с това. Следващият път Блейк щеше да бъде подготвен. Вече познаваше тактиката на Таниел. Още една грешка и край.

Таниел погледна към Кейтлин и нещо в погледа му я накара да почувства силно напрежение, тя видя неговата решителност. Готвеше се да направи нещо, но какво? Ходж почти бе свалил пищова си, но имаше възможност да я простреля, ако мръднеше. Тя бе бърза, но не чак толкова.

— Това бе мръсен номер, момче — каза Блейк. Вече не беше толкова радостен. Носът му бе смачкан, а под очите му имаше синини. Той вдигна ножа си. На лицето му бе изписан гняв, който на фона на червената светлина в стаята изглеждаше зловещо. Втурна се към Таниел. — Край на игричките.

— Край — отвърна Таниел и се втурна напред, пускайки Блейк покрай себе си като тореадор, изви се и заби ножа си в челото на Ходж. Блейк леко засегна ръката на Таниел, но бе твърде изумен, за да приложи голяма сила. Кейтлин измъкна пистолета от ръцете на Ходж. Американецът не можеше да повярва на очите си. За момент остана така, но скоро се осъзна и измъкна пистолета си от кобура, насочвайки го към Кейтлин. Но беше твърде бавен. Макар и с лява ръка, Кейтлин се прицели и стреля, а куршумът на Блейк се заби в тавана, тъй като той се строполи назад, мъртъв.

Кейтлин не смееше да мръдне, разсъждавайки върху онова, което бе успяла да направи съвсем спонтанно. Елейзабел зяпаше с отворена уста. Таниел стоеше, притискайки ръката си. И тогава всичко им стана ясно.

— Таниел! — извика Елейзабел и се втурна към него. Той се захили и я прегърна, но в следващия момент изпъшка от болка и тя се отдръпна. На лицето й бе изписана внезапна загриженост.

— Ранен си — каза Елейзабел и отмести съдрания му ръкав настрани, за да види раната.

— Не се тревожи — отвърна той. — Просто драскотина.

Кейтлин пристъпи зад Елейзабел.

— Е, Таниел Фокс — каза тя с усмивка, оглеждайки се наоколо. — Предполагам, че все пак си син на баща си. — Внезапно спря и усмивката й помръкна.

— Какво има? — попита Таниел.

— Ето там — посочи тя. — Нещо помръдна. — Кейтлин се втурна в посоката, преминавайки между масите.

— А — каза Карвър, ухилен. По лицето му се стичаше кръв и той се надигна от мястото, където лежеше. — Мис Бенет. Извинявам се. Изглежда съм прострелян.

Към тях се приближаваха стъпки, придружени от гласове.

Намираха се в тесен каменен коридор — един от многото между отделните стаи — и на практика се бяха изгубили. Момчето-дявол Джак им бе казало, че церемонията се провежда в зала, чиито размери позволяваха присъствието на много хора в нея. В началото смятаха, че няма да имат особени затруднения при откриването й, но вътрешността на катедралата бе така оплетена с многобройните си стаи и коридори, че приличаше на лабиринт от златисто, черно и червено, и сега те просто нямаха представа къде се намират.

Елейзабел открехна една дъбова врата в стената и те минаха през нея. Помещението, в което попаднаха, наподобяваше хранилище за книги, разхвърляни небрежно наоколо без особен ред. Стъпките постепенно се усилиха, минаха пред вратата и започнаха да заглъхват.

— Вероятно вече всички ни търсят — предположи Кейтлин. Таниел разсеяно презареждаше пистолета си.

— Само да се добера до Тач, ще й пръсна мозъка — мърмореше сам на себе си.

— Но ти не знаеш как изглежда — отбеляза Елейзабел.

— Но ти знаеш — отвърна й той.

— Мисля, че ще успея да я позная — каза тя, не толкова уверена, колкото Таниел.

— Трябва да сме близо — заяви Таниел. — Церемонията се извършва някъде наоколо.

— Но катедралата е толкова голяма — обади се Елейзабел. — И церемонията не е по-малка — отбеляза той. Бяха оставили Карвър, след като го превързаха и му помогнаха, доколкото това им бе възможно. Кейтлин смяташе, че ще оживее, но не можеше да се движи. Бяха го завели до една стаичка, встрани от залата, в която се бяха борили срещу кучетата-вештици, с обещанието да се върнат да го вземат. Той ги подкани да тръгват по-бързо. Много по-важни неща от живота му бяха заложени на карта.