Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

— Изглеждаш ми разсеян, Мейкрафт — отбеляза Пайк.

— Не са ли всички така? — отвърна той и посочи към хората в стаята. Високопоставени личности разговаряха по важни въпроси, които не вълнуваха особено Мейкрафт. Но те не успяваха да прикрият нервните погледи, които хвърляха към доктор Пайк. Явно бяха неспокойни заради нещо.

— Какво става? — изсъска той на Пайк. — Защо още не се е случило?

— Всичко с времето си — отвърна Пайк. — Не мисля, че вие двамата се познавате.

— Кюриън Блейк — представи се високият мъж с американски акцент. Мейкрафт се здрависа с него и се опита да изглежда любезен към човека, когото вече презираше.

Кюриън Блейк бе известен ловец на вештици, за когото някои казваха, че е подлец. Идваше от Кентъки, САЩ. Беше емигрирал в Англия преди седем години, несъмнено бягайки от твърде големия ентусиазъм, проявен като член на шесторката от Ремингтън. Тук Блейк се срещнал с доктор Пайк, който на свой ред останал впечатлен от неговата безмилостност и изцяло меркантилни принципи. Докторът го използваше, за да поправя грешките на Братството. Случваше се Ритуалите да се объркат, някакъв вид вештица трябваше да бъде унищожен, а друг път имаше хора, които знаеха твърде много, за да продължат да дишат. Блейк приемаше равнодушно всякакъв тип задачи.

Мейкрафт мразеше този човек. Въпреки че беше важен за Братството, той бе изключително противен с неговата извратена любов към насилието. Бе чувал различни истории за него: веднъж пребил някакъв човек до смърт с дръжката на пистолета си, за да не хаби куршум, друг път замаскирал едно убийство като обир, обръщайки къщата с главата надолу и убивайки съпругата на жертвата. А случаят със съдията на Братството бе направо потресаващ. Последният бе взел злополучното решение да напусне организацията. Пайк бе наредил на Блейк да го „убеди в противното“. Блейк отвлякъл осемгодишната му дъщеря, завързал ръцете й отзад като на пиле и я хвърлил в Темза. След това напомнил на съдията, че има още две дъщери и съпруга и ако някога отново му хрумне да напусне Братството, те щели да последват най-голямата му дъщеря.

Мейкрафт не бе човек с кой знае какви морални принципи, но хладнокръвието на Кюриън Блейк отвращаваше дори него. За да избегне разговора с американеца, той се разходи из залата. На едно място бяха събрани важни клечки от Братството: съдии, адвокати, лекари, политици, кандидат-кмет от Есекс — най-висшият слой на обществото. Бяха се присъединили, подмамени от обещания да станат част от най-влиятелните мъже и жени в Лондон, заслепени от мисълта за успех, знаещи, че с подобни хора зад гърба си нямаше да се провалят никога. Под тях бяха онези с по-малкото власт, но все пак важни заради постовете си. Медицински сестри, държавни служители, детегледачки, секретарки, полицаи, дори пощальони. Всички, които можеха да променят нещо: да подправят данни, да пречат на съобщенията да достигнат до получателя им, да заставят хората да правят, което им е изгодно. Неведнъж от приютите бе изчезвало бебе, което впоследствие се принасяше в жертва по време на церемониите на Братството.

Хората ставаха част от Братството на първо място заради облагите, които предлагаше то. Мейкрафт на два пъти бе получавал отказ за повишение, но щом се бе присъединил, трети отказ нямаше. Въвеждането в култа се осъществяваше след като на хората бе оказана „помощ“. Дотогава те бяха задължени към Братството и смятаха, че церемониите ще са безобидни. Атеизмът или липсата на конкретна религиозност бе важен фактор при избора на хора. И когато виждаха какво е в състояние да направи култът за тях, те започваха да ламтят за още и още. Онези, които бяха твърди в отказа си да участват, а в миналото имаше подобни случаи, или ставаха жертва на изнудване, или просто бяха елиминирани.

Всички стояха там в очакване Пайк да проговори. Чакаха, за да им обясни защо обещанието му все още не бе изпълнено. Защо боговете им не бяха освободени? Щом Пайк започна да се изкачва по витото стълбище, сред тълпата се надигна шушукане. Стълбището се състоеше от две симетрични части, които се издигаха от тъмния каменен под на залата и се срещаха горе на една площадка, където се намираха две дъбови врати, водещи навътре в имението. Точно на това място Пайк спря, облегна се на дървения парапет и огледа обърнатите към него лица на събралите се. Те мълчаха в очакване.

Мейкрафт бе застанал до Блейк. Американецът му се усмихна мазно и престорено.