Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Ето че най-после се срещаме, лорд Сиймур! — извика Куентин с тон, който можеше да се нарече дори приятелски.

Максим кимна утвърдително.

— Дошъл съм тук по ваше нареждане. — Той погледна към гребена на хълма, където чакаха другите ездачи. — Къде е тя?

— На сигурно място… за момента. — Куентин смъкна още по-ниско качулката си, за да не бъде разпознат, докато в същото време той ясно можеше да вижда студените зелени очи на другия. Той знаеше, че играта с този мъж няма да е лесна. — Донесохте ли съкровището?

— Нуждай са два дни, за да пристигне. А и вие няма да го получите, докато аз не получа обратно жена си… невредима. Как сте запланували да стане размяната, за да бъдат и двете страни удовлетворени?

Куентин вдигна поглед, за да огледа и прецени залесения връх зад Сиймур. Той не можа да установи признаци за присъствието на преследвачи. Въпреки това беше разумно да остане предпазлив с един мъж, който имаше славата на безразсъден смелчага.

— Ще ви докарам бащата — обясни той, отправил поглед към маркиза, — Ще го оставя на този мост завързан, окован във вериги и с кърпа, натикана в устата. Можете да го попитата дали дъщеря му е жива и дали знае къде се намира тя. И на двата въпроса той ще отговори с кимване. След това вие ще отворите сандъка и ще покажете съдържанието му, след което отново ще го затворите и ще го завържете с въже. Моите хора ще са с насочени към вас мускети, докато вие хвърляте въжето през моста. Предприемете ли опит да преминете през моста или да освободите сър Рамзи, докато аз не съм видял съкровището и докато хората ми не са го отнесли на безопасно разстояние, трябва да знаете, че и двамата ще бъдете убити. Вашата жена се намира на по-малко от два часа път е кон. Докато вие отидете при нея, аз ще съм вече далеч от тук.

Максим се усъмни в предложението:

— Откъде да зная, дали вие няма да убиете жена ми, а след това и нейния баща, за да не бъде разкрита самоличността ви?

— Аз ще замина за Испания и се съмнявам, че някой ще ме преследва там. — Куентин се подпря с кръстосани ръце на седлото. — Следващата ни среща ще се състои вдругиден по същото време. И не помисляйте да дойдете без съкровището.

— Преди да ви покажа съкровището, трябва да видя жена си. Да направим обратното: вие ще доведете тук Елиза и след като се убедя, че е добре, ще ви предам съкровището и ще отида да взема Рамзи.

Куентин се засмя ехидно.

— Милорд, ако приема предложението ви, тогава вие бихте могли да освободите жена си и да си вземете обратно съкровището, тъй като аз се нуждая от известно време, за да осигуря оттеглянето си. Ако обаче ви предоставя само Рамзи, мога да бъда сигурен, че вие незабавно ще хукнете да освободите Елиза. Вие просто няма да имате друг избор.

Максим се опита да разпознае лицето, скрито под качулката.

— Произнасяте името на жена ми съвсем непринудено, което ме кара да мисля, че я познавате отдавна.

— Какво ви засяга как произнасям името й? Тя ще бъде свободна, когато аз взема съкровището в ръцете си.

— Куентин… или може би се лъжа? — попита Максим.

— Откъде знаете? — попита той изненадано.

— Вашите мерки за сигурност бяха безупречни. При това проявихте страх да не бъдете разобличен.

Куентин отметна качулката си назад, тъй като вече нямаше никакъв смисъл да крие лицето си.

— На ваше място, милорд, до приключване на тази работа бих бил извънредно предпазлив в изказванията си, ако наистина изпитвате някакви чувства към дамата.

— И аз на ваше място бих се грижил възможно най-добре за нея до приключването на тази работа. Няма да ви обяснявам причините за това. Само едно ще ви кажа — за да си отмъстя, не бих се поколебал да ви преследвам чак в Испания.

С тези думи Максим обърна коня и препусна в посока към хълма. Той прекоси гората и завърза жребеца пред скривалището на своите придружители. Несъзнателно пред него изникна картината ма безжизнено лежащата някъде там Елиза. С трепереща ръка той изтри челото си, като че ли искаше да прогони този кошмар, но сърцето му продължаваше да бие лудо.

Шербърн се приближи до него, сложи ръка на коляното му и го попита:

— Добре ли е Елиза?

Максим изпъшка загрижено.

— Похитителят й казва, че била добре… в момента. Той все пак очаква съкровището от мене и не зная какво трябва да направя за толкова кратко време. Доколкото ми е известно, такова съкровище изобщо не съществува. Успях да спечеля само още един-два дни и това е всичко. Ние трябва да научим къде я е затворил и то преди следващата ни среща.