Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Елиза е била отвлечена като заложница. — Той подаде на Уолсигъм пергамента. — Похитителят й иска откуп.

— Е, струваше ли си парите? — попита куриерът, изпълнен с очакване.

— Задръж парите и изчезвай! — подвикна сър Френсис на отдалечаващия се пратеник и след това нареди на младия придворен слуга:

— Кажи на капитан Рид да проследи този човек.

Когато Уолсигъм се обърна отново към Максим, видя как в този момент лордът излиза от вратата. Замислено сър Френсис загледа пред себе си, а след това щракна с пръсти, за да привлече вниманието на един майор от четвърта конна свита и се оттегли заедно с него в покоите си.

Кралицата тъкмо провеждаше заседание с няколко лорда от северните провинции, когато й беше предадено съобщението на Уолсигъм. Сянка премина по челото й, щом прочете известието и след приключване на заседанието тя бързо се оттегли, за да прочете още веднъж тези няколко реда. След това бързо написа бележка за лорд Бъргли и извика при себе си капитана на трета кралска свита.

Капитан фон Рейн преглеждаше купчина документи в кантората си в Стилярдс, когато Джъстин бегом се изкачи по стълбата и без да чука, се втурна в помещението. Той хвърли съобщението на бюрото и извика, без да даде възможност на капитана да го прочете:

— Известие от Максим! Елиза е отвлечена!

Николаус прегледа набързо писмото, прибра го и скочи. Той изруга и секунда след това двамата изскочиха като фурии, с което събудиха любопитството на Дитрих. Когато се появиха след един час, те го принудиха да ги последва.

Сър Кенет се намираше в своето имение в северен Лондон, където трябваше да уреди множество изостанали дела, когато пристигна куриерът на Максим. Той счупи печата на писмото, прочете го и изпрати веднага човека в Шербърн. След това, вземайки по три стъпала наведнъж, изкачи стълбите, влезе в оръжейната си и потърси необходимата екипировка.

Едуард Стамфорд беше единственият в къщата на Редбърн, който не се събуди, когато Максим дойде, за да се облече за езда. Максим разказа, че Елиза е отвлечена повторно. В общата суматоха никой не забеляза как Арабела слезе тихо по стълбата и напусна къщата. Тя бързаше да отиде в имението на починалия си съпруг, след което даде нареждане да й приготвят една лодка, с която отплува към Бредбъри Хол.

Два пъти омъжваната и останалата веднъж вдовица, Касандра се беше отдала на любимото си в последно време занимание да ругае синовете си, когато си бяха вкъщи. Тъй като Касандра беше убедена, че Елиза или Арабела са настоявали за издаване на заповед за задържането й, от страх тя напускаше убежището си съвсем рядко. Това ограничение беше причина да изкарва яда си върху тези, които нямаха основателна причина да я изоставят.

Нахоканите си отдъхнаха облекчено, когато неочаквано се яви един пратеник, беден човек, простичък по природа, който мъчително и бавно повтаряше думите, казани му от почти неграмотния Форсуърт. Тъкмо беше изпълнил тази задача, и Касандра го отпрати, давайки му оскъдно възнаграждение, каквато си беше скъперница. Възбудена, тя се щураше насам-натам из стаята и започна да размахва показалец, ругаейки двамата си сина, които бяха в момента в къщата.

— Не мога да повярвам! Този нищожен, жалък Куентин е твърдо решен да ни измъкне съкровището под носа. Форсуърт казва, че е проследил Куентин и неговата малка банда от купени главорези… те са откарали госпожа нейно Високоблагородие в Кенсингтън Кип…

— В тази развалина? — каза подигравателно единият й син. — Та там няма дори покрив.

— В момента са там — отговори Касандра.

— Защо Елиза е трябвало да тръгне с такъв като Куентин? — Попита другият син. — Какво има той, което ние нямаме?

Касандра стисна клепачи и сивите й очи се превърнаха в тесни процепи. Тя хвърли на сина си унищожителен поглед:

— Идиот такъв! Тя не е отишла там доброволно! Той я е отвлякъл! Отмъкнал я е със сила и неговата разбойническа банда му е помогнала!

— Ха! Тогава Елиза би трябвало да е побесняла от гняв — каза по-младият брат злорадо.

— Защо Куентин е отвлякъл Елиза, след като ни упрекна, когато ние я отвлякохме? — размишляваше по-големият. — Тогава той каза, че Елиза вероятно не знае абсолютно нищо за съкровището. Какво мисли той, че ще спечели от отвличането?

Касандра мислеше напрегнато, докато изведнъж се сети:

— Той трябва през цялото време да е държал насила Рамзи при себе си! Той го е отвлякъл! Така трябва да е! Но с помощта на моя добър Форсуърт ние сега ще му дадем добър урок.