Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

— Хе, ти там! Престани да размахваш тая кана пред другите и налей по-добре на мен!

Слугата се обърна наполовина и избърса уста с опакото на ръката си. Но когато Едуард отново му махна с ръка да отиде при него, човекът отстъпи назад и измърмори:

— Господине, по-добре да изтичам и да донеса нова бира!

— Остави бирата! — ядоса се Едуард, — Дай това, което има!

— Господине, няма да е редно — гласът на Тейлър долиташе приглушен от качулката, която дръпна още по-плътно върху лицето си. — В каната има само утайка. Ще ви донеса хубава, прясна бира, господине! — И вече хукна. — Веднага идвам!

Преди Едуард да възрази, онзи се промъкна между пияните лордове и изчезна.

Едуард скръцна със зъби, изруга и удари по масата с обвитата с кожа чаша. Посегна към украсената си с пера шапка, нахлупи я и стана, за да се разправи с този непокорен слуга. В следващия миг усети остра болка и някаква огромна тежест в черепа си, които едва не го свалиха на земята. Без да мръдне, той изчака болката да попремине. Избягваше всяко рязко движение, но продължаваше да търси с очи оня безсрамен слуга, та хубаво да го нареди.

— Ще се погрижа гарваните да му изкълват месата! — процеди ядно Едуард.

Вместо прислужника погледът му откри Елиза. Отново се ядоса — тя като че ли искаше да му прави напук. Младият глупак Девлин Хъксфорд през цялата вечер бе проявявал жив интерес към нея, а сега се опитваше настойчиво да я покани на танц. Като близък сродник на Риланд, Девлин не би преглътнал едно оскърбление, напротив, в този именно случай можеше да се очаква и отмъщение от страна на Хъксфордови. Но изглежда момичето държеше на своето. Решително свитите й устни показваха, че ще последва някаква обидна забележка. Младият мъж би трябвало да се смята щастлив, ако му се разминеше без големи обиди.

Гънката между веждите на Едуард се вдълба още повече, бученето в главата му бе забравено, докато си проправяше път между гостите, използвайки лактите си. Трябваше да стигне до Елиза, преди тя да успее да направи някаква пакост — горчивият опит показваше, че тя притежава истински талант за тези работи.

— Нима не разбрахте, сър? Не зная стъпките — чу той гласа на племенницата си. Но тази кратка и ясна реплика, не я отърва от атаките на амбициралия се Девлин. С бързо движение Елиза освободи ръката си и измери упорития си обожател с високомерен поглед, докато оправяше белите си маншети. — А в момента не изпитвам желание да ги науча!

Едуард лицемерно обви с ръка раменете на племенницата си и каза закачливо:

— Не се глези така, момичето ми! Трябва ли този смел момък да помисли, че си някоя непохватна стара мома без никакви обноски? Та това е младият Девлин Хъксфорд! — Едуард свали ръката си и продължи многозначително: — Братовчедът на Риланд!

Сладникавата усмивка на Едуард подейства като извинение и Девлин целия засия. Той смело последва примера на вуйчото и сложи свойски ръка около кръста й.

— Прощавай, вуйчо, — подхвана Елиза, като тактично се опитваше да се измъкне от досадната близост на Девлин, — Дори да беше и син на кралицата, пак щях да го посъветвам да се поогледа за някоя друга. — Последните думи тя произнесе със стиснати зъби, като заби лакът в ребрата на Девлин. — Омръзна ми да ме опипва!

Едуард изгуби ума и дума, когато осъзна значението на тия думи. В очите му светна мълния, а след това целият помръкна и застина. Той хвърли кратък поглед към изчервилия се Девлин, който предпазливо бе отстъпил крачка назад. Младият човек очакваше желязната му дума, която щеше да принуди девойката да се подчини. Ала Едуард знаеше, че няма никакъв смисъл. Елиза не би се подчинила, а и това би означавало, той да изгуби всякаква надежда за нейните пари.

Едуард, който правеше огромни усилия да запази спокойствие, се приближи до Елиза, застана толкова близо до нея, че я удари тежкият дъх на бира.

— Какво искаш?! Да насъскаш Хъксфордови срещу нас ли, глупачке? — изсъска той в ухото й. — Риланд още ти е сърдит заради последната среща, а сега настройваш срещу себе си още един Хъксфорд. Мога да те уверя, че лошо ти се пише, след като Риланд се нанесе в западното крило…

Елиза се опита да припомни на вуйчо си предишните му разпореждания:

— Нали ти ми нареди да командвам слугите! — Тя умело търсеше да налучка най-уязвимото му място. — Ако не ги държа изкъсо, надничарите ти ще изпият цялата изба и ще опустошат килерите ти. Щом искаш да ги оставиш всичко да излапат, позволи ми да участвам в танците.