Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Но, Коул, кога ще разбереш най-после, че аз не съм Роберта? — смъмри го Алена и скочи на крака. Отвори широко вратата и извика с висок глас:

— Оли! Майлс! Питър! Елате бързо!

— Алена! Затвори веднага вратата! — беснееше Коул.

Тя видя мисис Гарт да идва с нова бутилка бренди.

— Занесете го в стаята на мистър Лейтимър! — заповяда Алена на икономката. След това се дръпна настрана, за да могат да влязат тримата прислужници.

— Не ме докосвайте или ще ви изхвърля всичките на улицата! — ревеше Коул и размахваше бастуна си.

Объркани и разколебани, тримата мъже гледаха безпомощно към младата си господарка.

— Ако посмее да направи това, аз ще ви назнача отново! — безстрашно ги успокои тя. — А сега — край на колебанията! Отнесете доктор Лейтимър горе. И по-смело! В края на краищата вие сте трима срещу един!

Оли пръв пристъпи напред. Без да обръща внимание на гневните ругатни и проклятия, които Коул сипеше безспир, той го хвана за ръцете. Питър доби кураж и хвана господаря си за краката. Коул стенеше високо от болка, когато го вдигнаха и внимателно го отнесоха в спалнята му. Там мъжете го положиха грижливо върху леглото.

Гневът на Коул беше вече поутихнал, но сега той бе изправен пред ново изпитание — жена му го пое в своите ръце. Тя вече раздаваше заповеди и поръчки, сякаш цял живот не беше вършила нищо друго:

— Мисис Гарт, проветрете кабинета и наредете основно да го почистят. Питър, донеси гореща вода и сложи веднага още един котел на печката. Майлс, ти и Оли ще качите тук креслото на доктор Лейтимър от кабинета. Освен това някой да донесе кофа сняг от градината. Но, моля ви, бързо, докато не се е разтопил!

На Коул не му остана време да протестира срещу заповедите на жена си. Прислужниците вече се бяха разпръснали да изпълняват по най-бързия начин нарежданията на господарката.

— Сега, след като ме домъкна тук горе, какво смяташ да правиш с мен? — запита той навъсено.

Алена отметна завивката и положи няколко възглавници под коляното на болния крак.

— Всъщност ти като лекар би трябвало да знаеш най-добре.

— И все пак не ми отговори — настояваше Коул.

— Е, добре, смятам да ти слагам студени и горещи компреси върху отока, за да спадне. Това е отдавна изпитано домашно средство. След това ще те изкъпя и обръсна.

— Мога и сам да се изкъпя. Не се отнасяй с мене като с инвалид!

— Сега ще лежиш мирно, Коул. Започваме да се мием.

— Как? Целия?

Алена намигна дяволито.

— Глезльо като тебе заслужава да му намокря главата и да го зарежа. Но имам чувството, че и някои други части на тялото ти също плачат за едно хубаво миене.

Когато след малко Алена натрупа сняг върху отока, Коул се усъмни в човеколюбивите й чувства. Защото веднага след това тя му залепи една вряла кърпа върху бедрото, при което за малко не изгори най-ценната част от тялото му, както веднъж вече беше направила в кухнята на Крейгхъг.

— Внимавай с малкия Коул! — замоли се той. — Или завинаги ще се простя с надеждата за поколение.

Алена се престори на отчаяна.

— Какво направих аз, о, Боже! — След това добави, нахално ухилена: — Нищо ти няма!

Коул бързо прикри голотата си, когато Оли и Майлс внесоха креслото от кабинета. Свърши се и с този добър стар навик, мислеше си той. Отсега нататък нямаше да може да се заключва, когато му се прииска, но за сметка на това му се откриваха нови, по-приятни перспективи. Да бъдеш арестуван в спалнята с такава пленителна жена за компания — е, това в края на краищата не беше чак толкова лошо.

Въпреки че Алена не беше много опитна лечителка, нейните усилия скоро се увенчаха с успех. Привечер отеклият крак на Коул беше спаднал чувствително. За да не предизвика недоволството на жена си, той остана и целия следващ ден на легло. Но на сутринта никаква земна сила не беше в състояние да го задържи повече в постелята.

Декември дойде и покри земята със сняг. Кракът на Коул оздравяваше изненадващо бързо. В навечерието на Коледа той вече куцукаше с патерицата си из цялата къща.

Минди нямаше търпение да дочака празника. Тя жадно поглъщаше приказките и историите, които Алена й разказваше, докато шиеше рокличка за новата порцеланова кукла, която Коул беше избрал за коледен подарък на момиченцето. Кукленският тоалет ставаше прелестен, защото Алена повтаряше модела на една своя вечерна рокля в черно и жълто, навремето изгорена в камината.

Освен смокинга, който беше ушила за мъжа си, младата жена имаше за него и един много по-хубав коледен подарък. За да се подготви достойно за висотата на момента, тя изпрати да повикат Брегър Дарви, когато Коул беше заминал по работа за Сейнт Клауд.