П. Удхаус - През огън и вода

За миг, докато слушал тези слова, сащисването лишило Барми от речевите му способности. Ала бързо се окопитил. Щедрата му душа се запенила от негодувание при мисълта за това как алтруизмът му, как великата му саможертва били изтълкувани най-превратно.

— Що за дивотии! — ревнал той. — През живота си не съм чувал нищо по-гнило! Моите подбуди, когато те изпратих да празнуваш заедно с училището, бяха неподправено рицарски. Направих го с едничката цел да ти дам възможност да се подмажеш на момичето, без изобщо да се влияя от факта, че тя нивга не би могла да обикне оцъклено и пъпчиво недоразумение като теб.

Понго се стреснал.

— Оцъклено?

— Оцъклено.

— И пъпчиво?

— И пъпчиво.

— Недоразумение?

— Недоразумение. Ако искаш да знаеш, Туисълтън-Туисълтън, единственото препятствие по пътя на всяко твое ухажване през идните години ще е цялостната ти липса на всякакъв намек за сексапил. Едно чувствително момиче като Анджелика Бриско няма защо да те гледа изплескан с шоколад, за да отскочи отвратена от теб. Тя го върши автоматично от пръв поглед.

— Така ли било?

— Така било.

— Нима? Е, нека те осведомя тогава, че въпреки всичко, което се случи, въпреки че тя ме видя в най-непривлекателната ми светлина, нещо тук вътре ми подсказва, че един ден Анджелика Бриско ще бъде моя!

— Искаш да кажеш моя. Аз мога да чета посланието в свенливите девически очи, Туисълтън-Туисълтън, и съм готов да се обзаложа на единайсет към четири, че преди да посрещнем новата година, аз ще вървя по църковната пътека ръка в ръка с Анджелика Фортърингей-Фипс. Не, обзалагам се на много повече. Трийсет и три към осем.

— Къде са парите?

— Ето ги.

— Давай тогава.

В този миг вратата се отворила.

— Извинете ме, господа — казала барманката.

Двамата съперници изпепелили с поглед натрапницата. Тя била охранено момиче с добродушно лице и в момента потривала левия си крак, който очевидно я наболявал. Стълбите в „Гъската и скакалецът“ са доста стръмни.

— Простете, че се намесвам по този начин — продължила барманката, — но случайно дочух разговора ви и смятам за свой дълг да ви изясня един-два факта от съществено значение. Господа, всички залагания се анулират. Госпожица Анджелика Бриско е сгодена и скоро ще се омъжва.

Лесно можете да си представите ефекта от това изявление. Понго побързал да се грухне в единственото кресло, а Барми залитнал и добре че се подпрял на умивалника.

— Какво! — казал Понго.

— Какво! — казал Барми.

Барманката се обърнала към последния.

— Да, сър. Ще се омъжва за джентълмена, с когото разговаряхте долу в бара още първия следобед, когато пристигнахте.

Първоначалните й думи били накарали Барми да се почувства като сритай от шестнайсет Селски Майки, ала последвалите слова му донесли въздишка на облекчение.

— Не ставай магаре, добра ми стара барманко — сгълчал я той. — Та това беше братът на госпожица Бриско.

— Не, сър.

— Но името му е Бриско и ти собственоръчно ме осведоми, че е от Викарията!

— Да, сър. Той напоследък прекарва голяма част от времето си във Викарията, тъй като е заварен син на чичото на младата дама и е сгоден за нея от миналата Коледа.

Барми я изгледал строго.

— А защо не ме уведоми за това по-рано, глупава жено? С твойта дарба да подслушваш пред вратите сто на сто отдавна ти е станало ясно, че ние с този джентълмен сме дълбоко подвластни на чаровете на госпожица Бриско. Въпреки това си спотайвала фактите, принуждавайки ни да прахосваме ценно време и да се подлагаме на изживявания, които за една бройка да ни видят сметката. Съзнаваш ли, барманке, че ако беше проговорила овреме, тук присъстващият ми приятел не би станал доброволна жертва на неназоваеми издевателства по време на училищния празник…

— Да, сър. Господин Бриско се чудеше как да се измъкне от участие в училищния празник, в чиято подготовка щеше да бъде въвлечен по настояване на госпожица Анджелика. Горкият джентълмен страшно си изпати миналата година на същото това тържество. Затова ме помоли да му направя услугата да не споменавам пред вас за годежа му с госпожица Бриско, защото, каза той, ако си изиграе умно картите и съблюдава нужната дискретност, в „Гъската и скакалецът“ бил отседнал един лапни-шаран, когото би могъл да извози да се нагърби вместо него с неапетитната задача. Щеше да ви стане много хубаво, сър, ако бяхте видели как грейна личицето му, докато изричаше тези слова. Много мил джентълмен е този господин Бриско и ние всички в селото ужасно го обичаме. Е, да не ви занимавам с повече приказки, че барът ме чака.