П. Удхаус - През огън и вода

Клетникът, то се знае, бил Барми. Вярно, че там присъствал някакъв мъж, отговарящ за платноходката, ала той, макар и проста, необразована душа, имал достатъчно акъл в главата да не се хване да гребе до брега. Барми плахо повдигнал пред него въпроса, но онзи казал, че трябва да отговаря за кормилото, а когато Барми изтъкнал, че той умее да кормува, типът казал, че не може да повери ценната платноходка на някакъв си аматьор. След което запалил лула и се излегнал уютно върху свалените платна подобно на римски гуляйджия сред меки възглавници. А Майките връчили на Барми две огромни весла, свалени от едновремешна робска галера.

За човек, който не е пипал гребло, ако не броим неделните гонки в Оксфорд, Барми, според самия него, се справил великолепно, дори много добре, особено предвид факта, че Майките всячески му пречели. Те настоявали да пеят в хор „Да вдигнем наздравица, братя“, а тази мелодия, като оставим настрана аргумента, че според Барми на случая много повече прилягала песента на волжските бурлаци „Ей, ухнем!“, била изцяло в разрез с деликатния ритъм на неговото гребане. Седем пъти изпускал греблото и се обливал от главата до петите със солена и студена вода и седем пъти шестнайсетте Майки се смели гръмогласно и дружно като една Майка. С две думи, изключително болезнено преживяване в цялата богата смислова гама на думата „болезнен“. Да не забравяме, че първото нещо, което предприели Майките, щом стъпили на сушата, било да се отдадат безрезервно на песни и танци на народите, а обратното пътуване с автобуса се оказало буквално повторение на насамното. Затова ще се съгласите с мен, че когато привечер Барми докретал пълзешком до бара на „Гъската и Скакалецът“, той си бил заслужил запенената халба, която поръчал със сетен дъх.

Тъкмо я пресушил и махал с ръка за още, когато вратата на бара се отворила и вътре влязъл Понго.

Ако Барми не бил толкова преизпълнен със собствените си злочестини, той несъмнено би забелязал, че Понго не е в характерната си елегантна форма. Яката му висяла съдрана, косата му била проскубана, цялото му естество било изплескано с шоколад, а на ревера му се крепяла половин филия, намазана с конфитюр. Ала при вида на Барми така се възбудил, че запелтечил крамолно, преди още да си е поръчал насъщния джин с тоник.

— Браво, много ти прилича да ме накиснеш в подобно безобразие — били първите думи на Понго.

След първата халба Барми се чувствал почти човек, та бил в състояние да отрони:

— Какви ги дрънкаш?

— Дрънкам ги за училищното празненство — ядно продължил Понго. — Дрънкам ги за пълчищата деца, до едно с омацани лепкави ръце, които бършат в дрехите ми. Дрънкам ги за… и недей за ми се звериш като болен шаран, Фортърингей-Фипс. Много добре знаеш, че си планирал цялата работа от начало до край. Твоето подло демонично мозъче е родило пъкления замисъл. Гонел си мръсната си цел да ме злепоставиш в очите на Анджелика. Светкавично си съобразил, че ако едно момиче види как мъжът на нейните мечти го гонят, след като са му завързали очите, пискливи деца, които го налагат с навити на руло вестници, то от любовта й едва ли ще остане нещо за пред хората, Ха! — завършил Понго и си поръчал джина с тоника.

Барми бил стъписай от незаслужените яростни нападки, но запазил в достатъчна степен чувството за благоприличие, присъщо на всички Фортъ-рингей-Фипсовци, за да съобрази, че спорът не бива да продължи насред селския мегдан. Ушите на барманката вече правели опити да се изтръгнат от гнездата си и да се наместят удобно досами двамата доскорошни приятели.

— Представа си нямам за какво става дума — казал, — но я си вземи чашата и ела в моята стая, за да продължим там разговора. Не мога да допусна да подмяташ из селските кръчми името на една дама.

— Кой подмята дамски имена?

— Ти. Току-що. Ако ти не го наричаш подмятане, то има по-изтънчени люде, които точно така го наричат.

И те се качили горе, а Барми затворил вратата.

— А сега — поискал да узнае, — какво беше това плещене?

— Казах ти вече.

— Пак ми кажи.

— И ще ти кажа!

— Само момент.

Барми се приближил на пръсти до вратата и рязко я бутнал. Чул се безпогрешният шум от падаща по стълбите барманка. Той пак затворил.

— Давай сега.

Понго пресушил джина и тоника.

— От всички мръсни номера, които един мъж е погаждал на друг мъж — започнал той, — твоето изнизване от училищното празненство и насосването ми в него ще бъде записано в летописите на Историята като най-мръсното. Сега вече си ми прозрачно ясен като черно на бяло. Знаел си в каква светлина ще изглежда един мъж на училищно тържество и си се погрижил моята, а не твоята физиономия да бъде омаскарена с шоколад и налагана с вестници пред очите на Анджелика Бриско. А аз ти вярвах, когато ми снесе онази бълвоч за отказ от претенции и прочее. Божичко!