П. Удхаус - Джийвс постъпва при мен

— Но него вече го няма! Изритах го още щом открих, че задига хорските чорапи. Нали затова ходих до Лондон — да си наема нов прислужник.

— В такъв случай, щом като въпросният Медоус не пребивава повече под моя покрив, той не може да е присвоил ръкописа. Цялата работа е една мистерия.

След тези думи и двамата потънахме в размисли. Чичо Уилоуби взе да шари напред-назад из стаята, за да покаже колко е озадачен, а аз запалих една цигара и започнах да се чувствам като един, за когото четох, че убил друг един и скрил трупа под масата в трапезария. После трябвало да бъде душата на компанията с трупа отдолу през цялото време, докато вечеряли. Гузната съвест така ме премаза, че не издържах, запалих втора цигара и излязох да се поразтъпча, белким се поуспокоя.

Беше типична кротка лятна вечер, когато от една миля разстояние се чува как някой охлюв пъшка трудолюбиво по стръмен клон. Слънцето потъваше зад хълмовете, комарите бръмчаха кръвопийски и всичко ухаеше разкошно, още повече че и росата бе паднала. Тъкмо взех да се съвземам, когато чух някой да споменава името ми.

— Искам да ви кажа нещо за Бърти.

Беше гнусният глас на невръстния трижди проклет Едуин! Отначало не можах да разбера откъде долита, но миг по-късно установих, че е от библиотеката. Неволно се бях озовал на няколко крачки от отворения й прозорец.

Често съм се чудил как го правят в книгите — онези, дето за секунда вършат неща, които отнемат поне десет минути. Но на мен наистина ми трябваше несъществена част от секундата, за да подскоча три метра нагоре, да захвърля цигарата, да изругая наум, да се гмурна в храсталака под прозореца и да се сгуша там с разперени уши. Нямаше и капка съмнение, че на хоризонта се задават черни облаци.

— Какво за Бърти?

Беше гласът на чичо Уилоуби.

— Бърти и вашият пакет. Чух преди малко какво му казахте. Според мен пакетът е у него.

Като ви кажа, че в мига, в който чух тези умопомрачителни слова, един твърде осезателен бръмбар падна от храста право във врата ми, а аз нямах сили да вдигна ръка да го размажа, ще ви стане ясно как съм се чувствал.

— Какво искаш да кажеш, момче? Бърти беше озадачен от изчезването на ръкописа не по-малко от самия мен.

— Ами вчера следобед бях в стаята му и вършех едно добро дело, когато той нахълта с някакъв пакет в ръце. Много добре го видях, макар че Бърти се опита да го скрие зад гърба си. После ме помоли да сляза долу да му подрежа пурите, а когато се появи след малко, не носеше нищо. Така че пакетът трябва да е в стаята му.

Доколкото съм чувал, тези проклети бой-скаути специално ги обучават да развиват своите наблюдателни и умозаключителни способности. Това, според мен, е необмислено и безотговорно действие, което води само до главоболия и неприятности.

— Звучи невероятно — отвърна чичо и думите му леко ме ободриха.

— Да претършувам ли стаята му? — предложи си услугите младото говедо. — Убеден съм, че пакетът е там.

— Но какви може да са подбудите му за подобна необяснима кражба? — не се предаваше благородният ми стар роднина.

— Сигурно е… клердиман… кландовер…

— Клептоман? Изключено!

— Може би поначало Бърти е бил този, който е задигал разни неща от къщата — предположи с надежда в гласа малкото зверче. — Нищо чудно да е като тези в книгите, дето свиват, каквото им падне.

— Не допускам, че Бърти би… свил нещо.

— Да, ама пакетът е в стаята му, сигурен съм. Сега ще ви кажа какво да направите. Ще заявите, че сте получили телеграма от господин Бъркли. В нея пише, че е забравил нещо в стаята. Той нали спа там. Ще кажете, че искате да проверите дали не е някъде из чекмеджетата.

— Би било възможно. Аз…

Не изчаках да послушам края. Земята ми пареше под нозете. Измъкнах се иззад храста, изкачих с два скока стълбите и се метнах към чекмеджето с ръкописа. И тогава открих, че ключът не е у мен. Доста време изгубих докато си спомня, че предната вечер го прехвърлих в панталона на официалния си костюм и явно там си беше останал.

Къде, по дяволите, са ми официалните дрехи? Претършувах цялата стая, преди да се сетя, че по всяка вероятност Джийвс ги е отнесъл, за да ги изчетка. Да се метна към звънеца и да го натисна, беше въпрос на един кратък миг. И тогава в коридора се чуха стъпки и в стаята влезе чичо Уилоуби.

— А, Бърти — започна той, без дори да се изчерви. — Аз… такова… получих телеграма от Бъркли, Че си е забравил табакерата… той спа в тази стая, преди да дойдеш… Не я открих долу, та ми хрумна, че може да е тук. Аз… такова… ще поогледам наоколо да видя…