П. Удхаус - Време за коктейли

Настъпи тишина, продължила колкото човек бавно да произнесе „Джонатан Туисълтън Пиърс“ десет или може би дванайсет пъти. После сър Реймънд се надигна. Цялостният му облик не преливаше от възторг. Помолен да го окачестви, Роджет би се спрял на примирен, покорен на съдбата си, или може би сдал багажа (жарг.), а когато той заговори, стана ясно, че е направил своя избор.

— Как се пише Пиърс? — попита. — П-и-ъ-р-с или П-и-а-р-с?

Върху тревата вече лягаха дълги сенки, когато граф Икнъм закрачи обратно през парка към Хамър Хол, понесъл в джоба си чека, който щеше да разклати сватбените камбани за Белинда Фарингдън и кръщелника му Джони Пиърс, за леля Брус и сержант Сирил Макмърдо — освен, разбира се, ако всички те не сключеха граждански брак, в който случай камбани нямаше да има. Беше един от онези безупречни дни, които се падат от три до пет пъти на едно английско лято. Залязващото слънце пръскаше пурпур по водите на езерото, на запад небесата пламтяха в зелено и златно, а някаква птичка, вероятно близка дружка на господин Саксби, извиваше вечерните си трели, преди да зарови човка във възглавницата.

Всичко тънеше в мир и кротко спокойствие, което навеждаше лорд Икнъм на мисълта колко чудесно би било сега да е в Лондон.

Провинциалният живот започваше леко да му додява. Имаше си своите добри страни, разбира се, но скуката… еднообразието… дългите дни, в които нищо не се случва… Онова, от което се нуждаеше, за да се поободри, бе една нощ из развлекателната част на метрополията, в компанията на сроден по душа приятел.

Но не и неговият племенник Понго. Напоследък той за нищо не ставаше. Семейният живот го бе превърнал в трезвен гражданин, с идеи и въжделения в пълен разрез с тези на един мъж, който обича вечерите му да бъдат оживени. „Домашар“ бе думата, която дойде на езика му при мисълта за Понго Туисълтън и за миг, обръщайки поглед назад към дните, когато само едно телефонно обаждане бе достатъчно, за да изкара племенника му навън с гръм и трясък, лорд Икнъм усети леко носталгично боцване по лъжичката.

Но не след дълго лицето му грейна в обичайната си жизнерадост. Беше си спомнил, че в малкото червено тефтерче в своята стая има записан адреса на Албърт Пийсмарч.

Какво по-приятно от това да отскочи до Чатсуърт, Мейфкинг Роуд, Ийст Дълич, да буха като бял бухал, да каже на Бърт Пийсмарч да нахлупи бомбето си, което после да оставят на гардероба на някой шумен ресторант, за да се хвърлят заедно в бляскавия нощен живот на Лондон?

Който, той бе убеден в това, имаше какво да предложи на двама млади момци, пресни-пресни от провинцията.

© 1958 П. Г. Удхаус

© 1996 Деян Кючуков, превод от английски

P. G. Wodehouse

Cocktail Time, 1958

Сканиране и разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

П. Г. Удхаус. Време за коктейли

ИК „Колибри“ София, 1996

Редактор: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Момчил Колчев

ISBN 954–529–070–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14799]

Последна редакция: 2009-12-27 14:10:00

Две от деветте най-стари и престижни мъжки средни училища във Великобритания, където се учат предимно деца на аристократи и висши чиновници. — Б.пр.

Тоест в Итън. — Б.пр.

Град във франция на Сена, близо до Ламанша, превзет през 1415 г. от английския крал Хенри Пети. — Б.пр.

Ограничение, което се налага на състезател с по-големи възможности, или аванс, който се отпуска на по-слаб състезател, за да се изравнят шансовете им да спечелят. — Б.пр.

Сградата на Централния лондонски углавен съд. — Б.пр.

Еклезиаст впрочем има само дванайсет глави. — Б.пр.

Бостън е известен като център на американския пуританизъм. — Б.пр.

Военни формирования, първоначално доброволни, създадени през Втората световна война за борба с нацистките войски в случай на тяхното нахлуване във Великобритания. — Б.пр.

Булевард в центъра на Лондон, на който се намират домовете на много благородници. — Б.пр.

Историята е описана в разказа «Вуйчо Фред отскача до града», включена в сборника «Замъкът Бландингс и други истории», 1991 г. — Б.ред.

Твърдението, че литераторите са женени за безсмъртния стих, не е на Уърдсуърт, а на Джон Милтън (1608–1674) в поемата му „L’Allegro“. — Б.пр.

В „Макбет“ Шекспир казва, че сънят разплита счепканата прежда на грижите. — Б.пр.