П. Удхаус - Има нещо гнило в Бландингс

— Та за да се подмаже на стария Емсуърт, Рони му отмъкна свинята.

За сетен път Монти се озова в плен на онова плаващо усещане. Той не смогваше да проумее чутото.

— Ама чакай, как…

— Много просто. Идеята му беше да задигне животното, да го скрие някъде за ден-два и после да се престори че го е открил, като по този начин предизвика сълзи на признателност у стареца. Тогава лиричките сами щяха да потекат в ръцете му. Замисълът действително си го биваше, но се провали. Никой замисъл на Рони не е успявал досега.

— Какво се случи?

— Ами станаха най-различни непредвидени неща, но в крайна сметка добичето бе открито в една каравана, принадлежаща на Бакстър. Казах ти, че историята е заплетена 4 4 Историята е предмет на подробен анализ в „Гръм и мълнии в Бландингс“ от същия автор. Издание на „Колибри“, 1996. — Б.пр. — завърши състрадателно Хюго, забелязвайки напрегнатия израз на лицето на своя приятел.

Монти бе изцяло съгласен, но поне по една точка му се струваше, че съзира пълна яснота.

— Значи старият Емсуърт трябва да е разбрал, че чичо ми не е откраднал. След като са я намерили в караваната на…

— Нищо подобно. Той мисли, че Бакстър работи за чичо ти. Така че, както вече ти казах в началото, ако вземем нещата в тяхната цялост, на твое място не бих разчитал твърде много на влиянието на сър Грегъри в замъка Бландингс.

Монти подъвка замислено устна.

— И все пак, нищо не ми пречи да опитам.

— Естествено, от опит глава не боли. Казвам просто, че не е сто процента сигурно лорд Емсуърт да те наеме единствено заради черните очи на сър Грегъри. — Хюго погледна часовника на стената. — Е, аз трябва да бягам, ако не искам да изпусна влака.

Монти го придружи до стъпалата отвън, където Хюго махна на едно такси.

— Току-виж, пък ми провървяло — промълви умислено Монти.

— О, разбира се. Нищо чудно.

— Може вече да са сключили, как му викаха… примирие.

— Поне когато тръгвах оттам, нямаше никакви признаци. Но аз наистина закъснявам — каза Хюго, качвайки се в таксито. — А, между другото — рече той, като подаде глава през прозореца, — щях да забравя. Ако отидеш в Бландингс, там ще откриеш второто най-красиво момиче на света. Съветвам те да стоиш по-далеч от него.

— А?

— Говоря ти за годеницата на Рони. Те и двамата са в замъка и ако проявиш неблагоразумие голям интерес към нея, не е изключено той да налети да те души с голи ръце. Лично аз — продължи Хюго — гледам на ревността като на пълна глупост. Щом има… какво му се викаше, трябва да има и еди-какво си. Съвършена любов и също толкова безупречно доверие. Но Рони принадлежи по-скоро към Отеловата школа. Зеленоокото чудовище 5 5 Така Шекспир нарича ревността в „Отело“. — Б.пр. и прочие. Веднъж например потроши цял ресторант, защото си помисли, че е заварил Сю да вечеря с един тип на име Пилбийм. Такъв е той, Рони — човек на силни страсти и изострена чувствителност.

— Как тъй си е помислил, че я е заварил?

— Ами тя всъщност вечеряше с мен. Безукорния Хюго. Но Рони не знаеше. Видял Сю да разговаря с оня Пйлбийм — между другото, той също е в замъка…

— Сю? — попита Монти.

— Тя се казва Сю. Сю Браун.

— Какво!

— Сю Браун.

— Не може да бъде. Нали нямаш предвид Сю Браун, която играеше във вариете „Регал“?

— Същата. Изглежда, я познаваш.

— Да я познавам? Разбира се, че я познавам. Познавам я, и още как. Не сме се виждали сигурно от една-две години, но навремето… Милата Сю! Добрата стара Сю! Едно от най-прелестните създания на света. Човек не среща всеки ден такъв сладкиш. Защо…

Хюго поклати осъдително глава.

— Тъкмо това е линията, която не бива да следваш. Именно този е тонът, за който те предупреждавах. Изглежда, трябва само да се радваме, че шансовете ти да се озовеш в замъка Бландингс са тъй слаби. Би ме ужасило да прочета в сутрешния си вестник, че са открили подпухналия ти посинял труп да се носи по водите на езерото.

Известно време след като таксито се скри зад ъгъла, Монти продължи да стои на стъпалата в тих унес. Неочакваната вест, че Сю Браун се намира в замъка Бландингс, във всички случаи превръщаше секретарското място там в една още по-примамлива цел. Щеше да е великолепно да бъдат пак заедно след дългата раздяла.

Колкото до оная свинска история, той нямаше да позволи подобни дивотии да го обезкуражат. Надали и половината от историята бе истина. Чудесно момче беше Хюго Кармъди, дума да няма, но открай време си умираше да прави от мухата слон.