П. Удхаус - Има нещо гнило в Бландингс

Но дългът си беше дълг, независимо как припичаше небесното светило и колко приспивно бръмчаха насекомите. Рони й бе заръчал да се яви при лорд Емсуърт и да му говори за прасета до пълно прегракване и тази задача трябваше да бъде изпълнена.

Тя се спусна по широкото каменно стълбище и като обърна лице на запад, насочи стъпките си към покоите, отредени на забележителния филиз от благородния Бъркширски сой — Императрицата на Бландингс.

Будоарът на Императрицата бе разположен насред тучна поляна, изпъстрена с лютичета и маргаритки, от двете страни на която вливащият се в езерото ручей описваше сребрист полумесец. Лорд Емсуърт по свой неизменен навик се бе запилял насам веднага след закуска и сега, в дванайсет и половина, все още стоеше провесен върху оградата на кочината в компанията на своя свинар Пърбрайт, а в благия му поглед искреше блясъкът на свята всеотдайност.

От време на време той чувствено душеше въздуха. Надлъж и шир из просторното имение този въздух бе изпълнен от безбройните ухания на пищно възцарилото се лято, но не и тук. В съществен радиус от щаб-квартирата на Императрицата нямаха шанс да просъществуват никакви аромати. Това великолепно животно излъчваше на талази мирис колкото приковаващ, толкова и характерен. И привлекателен, стига да гледате на нещата през очите на лорд Емсуърт и да дишате през неговия нос.

Между Императрицата на Бландингс и тези две човешки същества, бдящи над нейния комфорт, съществуваше остър физически контраст. Лорд Емсуърт бе висок, кокалест и мършав, а Пърбрайт висок, кокалест и още по-мършав. Императрицата, от друга страна, на лунна светлина безпроблемно можеше да мине за закотвен цепелин, надут и готов за пробния си полет. Модерните увлечения по диети и лечебен глад не бяха намерили отклик у нея. Тя обичаше да се храни редовно и по много и през живота си не бе направила нито едно упражнение за отслабване. И сега, докато я гледаше как нагъва миш-маш от трици, жълъди, картофи, ленено семе и суроватка, деветият граф Емсуърт усети как сърцето му подрипва по същия начин, както е правело сърцето на поета Уърдсуърт всеки път при вида на небесна дъга.

— Каква гледка, Пърбрайт! — рече благоговейно той.

— Ъхъ, милорд.

— Няма начин да не спечели. Ще не ще, медалът й е в кърпа вързан.

— Аха, милорд.

— Освен ако… Не бива да позволим да ни я задигнат отново, Пърбрайт.

— Ъхъм, милорд.

Лорд Емсуърт поправи замислено пенснето си. Екстатичният свински блясък във взора му бе помръкнал. Над лицето му надвисна сянка на загриженост. Беше се сетил за оня пакостен баронет сър Грегъри Парслоу.

Похищението на Императрицата и последвалото й откриване в караваната на бившия му секретар Бакстър отпърво бе озадачило лорда до крайност. Откъде-накъде Бакстър, макар и несъмнен ексцентрик, ще кръстосва Шропшир и ще се отдава на свинекрадство? За лорда това бе загадка без отговор.

Но един зрял размисъл бе довел до разковничето на проблема. Очевидно злонамереникът бе само пионка, платена от сър Грегъри и действаща изцяло по негови указания. И онова, което напоследък не му даваше покой, бе убеждението, че опасността далеч не е отминала. Той предусещаше, че макар и изигран веднъж, баронетът се готви за нов удар. До селскостопанската изложба оставаха цели две седмици — предостатъчно време за коварния му ум да измъти нов пъклен замисъл. Казано накратко, всеки миг можеше да се очаква наглецът да се прокрадне насам с маска на лице и отровна игла в ръка, решен с цената на всичко да угроби фаворитката.

Очите му обходиха ливадата. Мястото бе уединено, наблизо липсваше човешко жилище. Една свиня, нападната тук от баронети, можеше да се съдере да вика, без никой да я чуе.

— Мислиш ли, че е безопасно да я държим тук, Пърбрайт? — запита тревожно той. — Може би трябва да я преместим в новата кочина до зеленчуковата градина. Така ще е съвсем близо до твоето жилище.

Какъв отговор щеше да даде вицепрезидентът по свинските въпроси на това предложение — „Ъхъ“, „Аха“ или „Ъхъм“, — тъй и няма да се узнае. Защото в този миг се появи фигура, при вида на която той докосна шапката си с ръка и почтително се смота на заден план.

Лорд Емсуърт, чието пенсне междувременно бе паднало, си го намести отново и се вгледа благо като овца, надничаща над плет.

— А, Кони, скъпа.

При други обстоятелства внезапното нахлуване на сестра му лейди Констанс Кийбъл, тъкмо когато бе провесил длъгнестото си тяло върху перилата на Светата обител на Императрицата, щеше да предизвика у него вълнение и смут. Тя имаше противния навик да се пръква от нищото и да го порицава, задето губел в свински занимания време, което би било по-добре да посвети на кореспонденция, свързана с делата на имението. Но през последните два дни, откакто младият Кармъди бе напуснал, той нямаше секретар, а от един мъж не може да се очаква да се грижи за своята кореспонденция без секретар. Съвестта му следователно бе чиста и той заговори без онази защитна раздразнителност на притиснат до стената гризач, която понякога демонстрираше в подобни случаи.