П. Удхаус - Маймунска работа

С Монтроуз, за съжаление, случаят не бил такъв. Деветдесет и девет процента от познатите му биха се изсмели, ако някой им кажел, че той би се намесил в делата на избягала горила, за да спаси живота на дете. И биха били прави. Да се оттегли на пръсти, тихомълком, заднешком, затаил дъх, било за Монтроуз въпрос на секунди. Ала именно бързината в случая му погодила гадния номер. Петата му се забила в разкована дъска и той се пльоснал по гръб с гръм и трясък. А когато звездите престанали да възпрепятстват зрението му, той се взрял в отвратителното лице на горилата.

При последната им среща между тях имало яки железни прътове, но дори тогава, както вече казах, Монтроуз залитнал назад, щом срещнал погледа на страшилището. А сега, когато бил принуден да опознае животното така да се каже отблизо, той изпитал вцепеняващ ужас, какъвто не го бил спохождали в най-страшните кошмари. Затворил очи и взел да се пита от кой ли крайник ще започне да го разкъсва звярът.

В едно нещо обаче бил съвършено сигурен — че сигнал за операцията по разкъсването ще даде нечувано дотогава страховито изръмжаване. Затова когато следващият звук, достигнал до слуха му, се оказало кротко покашлюкване, той така се съпикясал, че неволно отворил едното си око. При което се оказало, че горилата го наблюдава със странно извинително изражение на грозното си лице.

— Извинете, сър — казала тя, — но случайно да имате деца?

Като чул въпроса, Монтроуз още повече се сащисал. Сетне изведнъж разбрал каква е работата. Явно бил разкъсан на парченца, без да се усети кога е станало това, и сега пърхал в небесата. Макар че и това обяснение не му допаднало особено, защото винаги се бил надявал горе да няма горили.

Сега обаче бил ред на животното да се учуди.

— А, вие ли сте! Не ви познах веднага. Преди да продължим, искам да ви благодаря за онези банани. Бяха тъй сочни и вкусни. Много обичам да хапвам следобед.

Монтроуз премигнал. Тълпата долу все така вдигала шум, затова озадачението му нараснало.

— Много добре говорите английски за една горила — съумял да изстиска от себе си. И действително езикът на животното се отличавал със завидна за всеки американец чистота.

Горилата обаче махнала небрежно с ръка.

— Е, все пак съм завършил в Оксфорд — заявила тя. — Човек не забравя с лека ръка наученото в Алма Матер. Вие случайно да сте завършили в Оксфорд?

— За съжаление не съм.

— Аз съм от випуск 1926-а. Оттогава къде ли не съм се шлял, но един приятел от цирка ми подсказа, че попрището на горилите не е пренаселено. И трябва да призная, че доста добре се оправям. Първоначалните разноски са доста крути, разбира се — такава кожа не се намира за дребни пенсове, — но иначе почти няма никакви режийни. Разбира се, за да станеш звезда в голяма суперпродукция ти трябва добро импресарио, а моят, добавям с удоволствие, е същинско украшение за професията си. Никой магнат не може да му излезе насреща с глупостите си.

Монтроуз не е от най-схватливите, но все пак постепенно приспособил мисленето си към фактите.

— Значи не сте истинска горила?

— Не, не. Синтетична, така да се каже.

— И няма да разкъсате никого на малки парченца?

— Божичко, човече! За мен добре прекарано време означава да се сгуша на канапето с хубава книга в ръка. Най съм щастлив сред книгите си.

Последните съмнения на Монтроуз го изоставили. Той протегнал сърдечно ръка.

— Приятно ми е да се запозная с вас, господин… — Уодзли-Дейвънпорт. Сирил Уодзли-Дейвънпорт. И на мен ми изключително приятно, господин…

— Мълинър. Монтроуз Мълинър.

Те си стиснали топло ръцете. Изведнъж отдолу гръмнал прегракналият рев на човешкото множество. Горилата подскочила.

— Причината да ти задам въпроса дали имаш деца, е, че се надявах да ме посъветваш как най-добре да процедирам с ревящо бебе. Не мога да му затворя устата. Аз съм си виновен за всичко. Не трябваше да го грабвам от количката. Моят проблем е, че съм прекалено артистичен. Просто не можах да се удържа да не грабна бебето. Усетих… усетих ето тук — продължила горилата и се думнала по гърдите. — А сега какво да правя?

Монтроуз се замислил.

— Защо не го върнеш?

— На майка му?

— Разбира се.

— Да, ама… — задъвкала горилата замислено горната си устна. — Нали видя тълпата? Забеляза ли жената на преден план, дето размахва чадър?

— Тя ли е майката?

— Тя. Знаеш не по зле от мен, Мълинър, на какво е способна ядосана жена с чадър в ръка.

Монтроуз пак се замислил.